1. От Григорий Двоеслов
Петър. „Струва ми се, досточтими владико, че човешкият род е поразен от толкова много и толкова дълбоки страсти, че Небесният Йерусалим ще бъде запълнен в по-голямата си част с младенци“.
Григорий. „Това, че всички деца, които са кръстени и починали в младенческа възраст, ще влязат в Царството Небесно, струва ми се, е вярно. Но не мисля, че в него ще влязат и всички, които са проговорили. Защото на много деца родителите не им позволяват да влязат в Небесното Царство, ако ги възпитават лошо. Например, тук в града имаше един човек, когото всички познават и който преди три години имаше син. Това момче, доколкото си спомням, беше на пет години. Бащата го обичаше прекалено много, по плътски и го разглези. И детето, щом нещо не му допадаше, придоби навик - не е добре дори да споменаваме това - да хули Божието величие.
И ето, преди три години, когато тук имаше смъртоносна епидемия, момчето се разболя и вече беше на умиране. Бащата през цялото време го държеше на ръце, и както свидетелстват тези, които бяха там, детето видяло, че лукави духове са дошли при него. Разтреперило се, затворило очи и започнало да вика:
- Тате, защити ме, защити ме!
И с писъци, скрило лице в гърдите на баща си, сякаш и самото то искало да се скрие.
Бащата като гледал, че момчето цялото трепери, го попитал какво е видяло.
- Дойдоха едни черни хора и искат да ме вземат - отвърнало момчето.
Към това добавило богохулство и издъхнало.
Всемогъщият Бог допусна детето да умре с този грях, за да стане ясно за какво е предадено на служителите на ада. Докато синът беше жив, бащата не искаше да му забранява. По Божие дълготърпение момчето живееше, като богохулстваше. И по праведен Божи съд и допущение то умря с богохулство на уста, та бащата да знае греха на сина си. Защото бащата не се грижеше за душата на детето си и отгледа за геената огнена не малък, а голям грешник“.