Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2017 11:27 - Из патерика
Автор: savaarhimandrit Категория: Други   
Прочетен: 332 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 28.07.2017 11:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                            
                                                      Из патерика


Имаше в Скитопол един сановник. През живота си вършеше много ужасни неща и оскверни тялото си по всякакъв възможен начин. Но веднъж Господ го доведе до съкрушение и той напусна длъжността си. Построи си килия на уединено място и живееше там в грижи за душата си. Някои негови познати на­учиха за това и започнаха постоянно да му изпращат хляб, фурми и всичко необходимо. Но щом разбра, че живее в покой и не се нуждае от нищо, сановникът си каза:

-                      Този покой вероятно ни лишава от покоя в дру­гия свят. Не съм достоен за такъв покой.

Напусна килията си и се отдалечи.

-                      Да приведем душата в скръб - каза той. - Моят хляб - това е храната на добитъка.

С други думи, тревата, която добитъкът яде, ще ми бъде храна, защото живеех като добиче.

2.                   Как човек да се откаже от предишните си нак­лонности и да се приучи към нужда и подвиг? Тялото не може да живее без необходимото. Но умът, докол­кото е възможно, не позволява на тялото да се изнежва и отпуска, ако не са налице причини, подтик­ващи към това. Когато човек вижда нещо, което под­тиква към нега и разслабване, в него се събужда и пламва похот. Той или се обръща към това, или тър­пи жестока борба. Затова и нашият Изкупител запо­вяда на онзи, който искаше да Го следва, да свали от себе си всичко излишно, да се откаже от всичко, кое­то разслабва, и едва след това да върви подире Му. А и Самият Той, когато искаше да влезе в бран с дяво­ла, се бореше с него в най-глухата пустиня.

3.                  И Павел ни съветва да излезем извън града, като вземем Кръста Христов: Нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му (Евр 13:13), понеже Той пострада извън града. Работата е там, че щом се отрече от света и от самия себе си, човек бър­зо забравя предишните си навици и споменът за тях не го мъчи дълго. И в тази бран е много полезно вът­решният вид на монашеската килия да е беден и без излишества и в нея да няма нищо, което да би могло да предизвика в човека стремеж към покой.

Защото когато в близост до човека няма никакъв повод за разслабване, не му се налага да води двойна бран - външна и вътрешна - със сетивата и с по­мислите. Така че на онзи, който е отстранил от себе си повода за наслаждение, му е по-лесно да победи, отколкото на онзи, в близост до когото има нещо, което раздразва страстта. Защото човек изпитва бран във всеки член на тялото си и поради това е по-добре да се пази и да се старае да облекчи борбата против самия себе си.

4.                  Авва Пимен каза:

- Трябва да бягаме от всичко телесно, тоест от онова, което раздразва страстите. Защото, когато си близо до телесна бран, си подобен на човек, стоящ до страшна пропаст. Поиска ли да те нападне, вра­гът просто ще те бутне в бездната. А ако си далече от телесното, си подобен на човек, който стои дале­че от пропаст. Дори врагът да започне да те влачи към бездната, за да те хвърли долу, можеш да се съпротивляваш и в същото време да просиш Божия­та помощ. И тя скоро ще дойде и ще те избави от ръцете на врага.

5.                    Един човек разказа, че преди време живели трима усърдни християни. Те били приятели, но из­брали различен начин на живот. Единият от тях ре­шил да помирява врагове, съгласно казаното: блаже­ни миротворците. Другият започнал да посещава болни. А третият се отдалечил в пустинята, за да безмълвства там и да се подвизава заедно е отците. Пър­вият се уморил от постоянните разпри между хората и понеже нямал сили да угоди на всички, не издър­жал и отишъл при онзи, който служел на болните. Оказало се, че и той бил изпаднал в униние и не мо­жел да изпълни заповедта. Тогава двамата заедно решили да отидат при подвижника, за да узнаят как­во му е дал подвигът на безмълвието. Щом го виде­ли, първата им работа била да му разкажат какво им се е случило. Защото всеки от тях бил преживял хи­ляди скърби и двамата така и не успели да доведат докрай делото, което били започнали. А после го помолили да им разкаже какво полезно му дало без­мълвието.

Подвижникът налял вода в един съд и им казва:

-                      Погледнете водата.

Тя била мътна. След известно време пак им казва:

-                      Погледнете сега водата.

Те погледнали и видели във водата себе си, като в огледало. Тогава той им казал:

-                      Ето така са и хората отвътре. Поради постоянно смущение не виждаш греховете си, но ако се отда­лечиш от света и заживееш на пустинно място, е възможно да уталожиш чувствата си и да видиш собст­вените си прегрешения. А тогава, ако имаш желание, с помощта на Божията благодат можеш да поправиш себе си.

6.                  Един старец каза:

-                      На голям път, по който постоянно ходят и пъ­туват, трева не никне, и дори да я посееш, няма да порасне. А на път, по който никой не ходи и не пъту­ва, има трева. Така е и с нас - докато оставаме сред светски блага, светски грижи разтърсват и тъпчат ума ни. Такъв ум не може да разпознае скритите в него страсти. Но ако се успокои далече от грижи и вълне­ния, ще види собствените си страсти - както зараж­дащите се, така и вече явните. А дотогава, макар те да са в него, той няма да ги забележи, дори, ако дълго време живее с тях и остава в тях.

7.                  Един брат попита стареца:

-                      Авва, добре ли е да се живее в пустиня?

-                      Синовете Израилеви - отговори старецът, - когато отхвърлиха суетата на Египет и се заселиха в шатри, се научиха на страх Божий. И корабите, дока­то са в открито море и търпят буря, остават без рабо­та. А влязат ли в пристанище, веднага започват тър­говия. Така е и човекът - ако в него се извие буря и не остане на уединено място, никога няма да придо­бие познание на истината.

-                      А какво да правя, отче - попита отново бра­тът, - за да придобия дарове на добродетели?

-                      Ако искаш да усвоиш някакъв занаят - отго­вори старецът, - ще изоставиш всички грижи, ще се занимаваш само с него, със смирение ще слушаш учи­теля, няма да се щадиш - и тогава ще усвоиш заная­та. Така е и монахът - ако не изостави всички жи­тейски грижи, не започне да мисли, че е най-лошият измежду всички човеци, и не се повери изцяло на ду­ховен наставник, никога няма да придобие доброде­тел.

8.                     Един старец разказа:

 Когато бях по-млад, имах игумен, който оби­чаше да ходи в отдалечени пустини и да безмълвства там. Веднъж го попитах: „Авва, защо винаги отиваш в пустинята? Струва ми се, че който живее по-близо до света и всичко, което вижда, го вижда в Господа, получава по-голяма награда от онзи, който не виж­да“. А старецът ми отговори: „Повярвай ми, чедо, че докато не стигне до мярата на Мойсей и не стане като роден син на Бога, човек няма полза от света. А засе­га аз още съм син на Адам. И също като баща ми, само щом видя плода на греха, ще го пожелая, ще го откъсна, ще го изям и ще умра. Затова отците бягаха в пустини, защото там няма храна за страстите и е по-лесно човек да ги умъртви“.


9.                      Авва Тифой каза: „Странничество - това е, когато човек, където и да се намира, си пази устата“.

 



Тагове:   евергетинос,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1765598
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031