Прочетен: 332 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.07.2017 11:28
Из патерика
Имаше в Скитопол един сановник. През живота си вършеше много ужасни неща и оскверни тялото си по всякакъв възможен начин. Но веднъж Господ го доведе до съкрушение и той напусна длъжността си. Построи си килия на уединено място и живееше там в грижи за душата си. Някои негови познати научиха за това и започнаха постоянно да му изпращат хляб, фурми и всичко необходимо. Но щом разбра, че живее в покой и не се нуждае от нищо, сановникът си каза:
- Този покой вероятно ни лишава от покоя в другия свят. Не съм достоен за такъв покой.
Напусна килията си и се отдалечи.
- Да приведем душата в скръб - каза той. - Моят хляб - това е храната на добитъка.
С други думи, тревата, която добитъкът яде, ще ми бъде храна, защото живеех като добиче.
2. Как човек да се откаже от предишните си наклонности и да се приучи към нужда и подвиг? Тялото не може да живее без необходимото. Но умът, доколкото е възможно, не позволява на тялото да се изнежва и отпуска, ако не са налице причини, подтикващи към това. Когато човек вижда нещо, което подтиква към нега и разслабване, в него се събужда и пламва похот. Той или се обръща към това, или търпи жестока борба. Затова и нашият Изкупител заповяда на онзи, който искаше да Го следва, да свали от себе си всичко излишно, да се откаже от всичко, което разслабва, и едва след това да върви подире Му. А и Самият Той, когато искаше да влезе в бран с дявола, се бореше с него в най-глухата пустиня.
3. И Павел ни съветва да излезем извън града, като вземем Кръста Христов: Нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му (Евр 13:13), понеже Той пострада извън града. Работата е там, че щом се отрече от света и от самия себе си, човек бързо забравя предишните си навици и споменът за тях не го мъчи дълго. И в тази бран е много полезно вътрешният вид на монашеската килия да е беден и без излишества и в нея да няма нищо, което да би могло да предизвика в човека стремеж към покой.
Защото когато в близост до човека няма никакъв повод за разслабване, не му се налага да води двойна бран - външна и вътрешна - със сетивата и с помислите. Така че на онзи, който е отстранил от себе си повода за наслаждение, му е по-лесно да победи, отколкото на онзи, в близост до когото има нещо, което раздразва страстта. Защото човек изпитва бран във всеки член на тялото си и поради това е по-добре да се пази и да се старае да облекчи борбата против самия себе си.
4. Авва Пимен каза:
- Трябва да бягаме от всичко телесно, тоест от онова, което раздразва страстите. Защото, когато си близо до телесна бран, си подобен на човек, стоящ до страшна пропаст. Поиска ли да те нападне, врагът просто ще те бутне в бездната. А ако си далече от телесното, си подобен на човек, който стои далече от пропаст. Дори врагът да започне да те влачи към бездната, за да те хвърли долу, можеш да се съпротивляваш и в същото време да просиш Божията помощ. И тя скоро ще дойде и ще те избави от ръцете на врага.
5. Един човек разказа, че преди време живели трима усърдни християни. Те били приятели, но избрали различен начин на живот. Единият от тях решил да помирява врагове, съгласно казаното: блажени миротворците. Другият започнал да посещава болни. А третият се отдалечил в пустинята, за да безмълвства там и да се подвизава заедно е отците. Първият се уморил от постоянните разпри между хората и понеже нямал сили да угоди на всички, не издържал и отишъл при онзи, който служел на болните. Оказало се, че и той бил изпаднал в униние и не можел да изпълни заповедта. Тогава двамата заедно решили да отидат при подвижника, за да узнаят какво му е дал подвигът на безмълвието. Щом го видели, първата им работа била да му разкажат какво им се е случило. Защото всеки от тях бил преживял хиляди скърби и двамата така и не успели да доведат докрай делото, което били започнали. А после го помолили да им разкаже какво полезно му дало безмълвието.
Подвижникът налял вода в един съд и им казва:
- Погледнете водата.
Тя била мътна. След известно време пак им казва:
- Погледнете сега водата.
Те погледнали и видели във водата себе си, като в огледало. Тогава той им казал:
- Ето така са и хората отвътре. Поради постоянно смущение не виждаш греховете си, но ако се отдалечиш от света и заживееш на пустинно място, е възможно да уталожиш чувствата си и да видиш собствените си прегрешения. А тогава, ако имаш желание, с помощта на Божията благодат можеш да поправиш себе си.
6. Един старец каза:
- На голям път, по който постоянно ходят и пътуват, трева не никне, и дори да я посееш, няма да порасне. А на път, по който никой не ходи и не пътува, има трева. Така е и с нас - докато оставаме сред светски блага, светски грижи разтърсват и тъпчат ума ни. Такъв ум не може да разпознае скритите в него страсти. Но ако се успокои далече от грижи и вълнения, ще види собствените си страсти - както зараждащите се, така и вече явните. А дотогава, макар те да са в него, той няма да ги забележи, дори, ако дълго време живее с тях и остава в тях.
7. Един брат попита стареца:
- Авва, добре ли е да се живее в пустиня?
- Синовете Израилеви - отговори старецът, - когато отхвърлиха суетата на Египет и се заселиха в шатри, се научиха на страх Божий. И корабите, докато са в открито море и търпят буря, остават без работа. А влязат ли в пристанище, веднага започват търговия. Така е и човекът - ако в него се извие буря и не остане на уединено място, никога няма да придобие познание на истината.
- А какво да правя, отче - попита отново братът, - за да придобия дарове на добродетели?
- Ако искаш да усвоиш някакъв занаят - отговори старецът, - ще изоставиш всички грижи, ще се занимаваш само с него, със смирение ще слушаш учителя, няма да се щадиш - и тогава ще усвоиш занаята. Така е и монахът - ако не изостави всички житейски грижи, не започне да мисли, че е най-лошият измежду всички човеци, и не се повери изцяло на духовен наставник, никога няма да придобие добродетел.
8. Един старец разказа:
Когато бях по-млад, имах игумен, който обичаше да ходи в отдалечени пустини и да безмълвства там. Веднъж го попитах: „Авва, защо винаги отиваш в пустинята? Струва ми се, че който живее по-близо до света и всичко, което вижда, го вижда в Господа, получава по-голяма награда от онзи, който не вижда“. А старецът ми отговори: „Повярвай ми, чедо, че докато не стигне до мярата на Мойсей и не стане като роден син на Бога, човек няма полза от света. А засега аз още съм син на Адам. И също като баща ми, само щом видя плода на греха, ще го пожелая, ще го откъсна, ще го изям и ще умра. Затова отците бягаха в пустини, защото там няма храна за страстите и е по-лесно човек да ги умъртви“.
9. Авва Тифой каза: „Странничество - това е, когато човек, където и да се намира, си пази устата“.