Струва ми се, че и самите бесове не без труд и не без болка водят тази борба. Те също си имат свои мъчнотии и скърби, особено когато се срещат в единоборство със силни и издръжливи бойци. И апостолът потвърждава това. Той казва:
Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, и т.н. (Еф. 6:12). И още: удрям не като да бия въздух (1 Кор. 9:26). И на друго място: С добрия подвиг се подвизавах (2 Тим. 4:7). А където има подвиг, състезание, борба, там има и мъчнотии, и труд, и болка и за двете страни. Ние се радваме на победите над тях и се огорчаваме от пораженията. И те чувстват същото. Радват се, когато ни победят. А ако независимо от всичките си усилия не успеят да надделеят и загубят боя, целият срам от предишните ни поражения пада върху тях по думите на Писанието: злобата му ще се обърне върху неговата глава (Пс. 7:17) и още: мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него (Пс. 34:8).
И пророк Давид знаеше всичко това. Той ясно виждаше с вътрешните си очи тази невидима бран, знаеше, че враговете се радват на нашето падение, и затова казва на Бога: Просвети очите ми, за да не заспя сън смъртен; да не каже врагът ми: „надвих му“. Да се не зарадват гонителите ми, ако се поклатя. (Пс. 12:4-5). И още: да не тържествуват над мене ония, които враждуват неправедно против мене... да не казват в сърцето си: „добре! (добре!) тъкмо по душата ни!“ Да не казват: „погълнахме го“ (Пс. 34:19, 25). Но пророкът възпя срама, който ги обзема след поражение, молейки се на Бога против тях: В стид и срам да потънат всички, които се радват на моето нещастие (Пс. 34:26). А Иеремия каза: Нека се посрамят моите гонители, но аз не ще се посрамя; нека се разтреперят, но аз не ще се разтреперя; напрати върху тях злочест ден и съкруши ги с двойно съкрушение (Пер. 17:18). И действително, когато побеждаваме бесовете, ги постига двойно съкрушение: първо, поради това, че човеци достигат до святост, а те я имаха и я загубиха; и второ, поради това, че бидейки духове, търпят поражение от плътски и тленни същества“.
