ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 ФЕВРУАРИ
Разсъждение
Св. Поликарп пише на филипяните за някой си свещеник Валент, който паднал в греха на сребролюбието и скрил църковни пари, следното: „Много съм натъжен за Валент, който някога беше презвитер при нас, че така забрави дадения му сан. Затова ви моля, пазете се от сребролюбието и бъдете чисти и праведни. Въздържайте се от всеки порок. Който сам не може да се въздържа, как ще учи другиго да се въздържа? Който се предаде на сребролюбие, осквернява себе си с идолослужение и се нарежда в редицата на езичниците. Кой не знае за съда Божий? Не знаете ли, че светиите ще съдят света? (I Коринт. 6: 2) – както учи Павел. Аз впрочем, нищо подобно не съм забелязал във вас, нито съм чул за вас, между които се е подвизавал блаженият Павел, за които той с похвала споменава в началото на своето послание (Към Филипяни). Той ви хвали пред всички църкви, които по това време са познавали Бога, а ние още не сме Го познали (т.е. Поликарп и жителите на Смирна). Затова съм твърде опечален, братя, за Валент и жена му. Нека Бог им даде да се покаят истински. А вие в това бъдете благоразумни и не ги смятайте за врагове (2 Сол. 3: 15), но се постарайте да ги изправите като страдащи и заблудени членове, та цялото ви тяло да е здраво. Като постъпвате така, вие сами себе си назидавате“. Така постъпвали светиите с грешниците – внимателно и състрадателно; внимателно – за да предпазят другите от подобен грях, и състрадателно – за да изправят и спасят грешниците.
БЕСЕДА за Христовите дела
Делата, които Ми даде Отец да извърша, самите тия дела, що Аз върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е пратил (Иоан 5: 36).
Какви са тези дела Христови, братя? Това са делата на Стопанина, Който се върнал от път и намерил нашия дом оплячкосан и опустошен. Това са делата на Лекаря, Който влязъл в най-заразната болница, донесъл лекарства и започнал да лекува. По-нататък това са делата на Царя, който се върнал в държавата и я намерил разпокъсана и разорена, а поданиците си като роби в чужбина. Това са делата на по-големия Брат, Който заминал надалече, за да потърси по-малкия брат, който се изгубил и заблудил, осиромашал и подивял. Това са още делата на Учителя и Пастиря, на Героя и Пазителя! Наистина, това не са малки дела! Обикновеният човек, при най-голяма светска ученост, умения и смелост, не би могъл даже за три хиляди години да извърши онези дела, които Христос е свършил за три години. Не един човек, а всички хора, през всички времена, заедно не биха могли да извършат Христовите дела за цялата вечност. Как Господ извършил толкова дела? С помощта на пет главни чудеса: унижение, слово, дело, кръв и възкресение. За какво сидетелстват Христовите дела? Свидетелстват първо – че не Го е пратила земята, а Небето; второ – че не Го е пратил ангел, а сам небесният Отец; трето – че за такива дела никой не е способен, освен Онзи, Който е велик колкото и Бог, мъдър – колкото и Бог, силен – колкото и Бог, милостив – колкото и Бог – т.е., който е равен на Бога.
Колко незначителни са нашите дела спрямо Христовите дела! Само с едно зърно от Христовата доброта и ревност, старание и правдивост ние ще можем да извършим делата си съвършено. Подари ни това зърно, Господи Иисусе, защото на земята ние не можем да го намерим, нито да го заслужим. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
