Разсъждение

Когато сме извън благодатта Божия, ние сме и вън от себе си, и в сравнение с нашата благодатна природа, ние не се намираме в по-добро състояние от един побъркан човек в сравнение с тъй наречения здрав човек. Само благодатният човек е естествен човек, т.е. висш човек, с непокварена природа, в когото властвува и управлява Божията благодат. Св. Симеон Нови Богослов казва: „Светилникът, макар и да е напълнен с елей и да има фитил, си остава тъмен, ако не се запали огън. Така и душата да е изпълнена с всички добродетели, ако няма светлината и благодатта на Светия Дух, е угасена и мрачна“. (Беседа 59). Както и великият апостол казва:  С благодатта на Бога съм това, което съм (I Коринт. 15: 10). Битие без благодат означава отдалечаване от Бога и отделяне от същността на своето собствено естество. Нашето естество, нашата личност, утвърждават своята същност и получават своята пълнота само в близостта до Бога и в Бога. Затова на грешника трябва да се гледа като на болен, като на безсилна сянка, без действително съдържание и без ум.

БЕСЕДА за Възкресителя на телата

 Разрушете тоя храм и в три дни ще го въздигна (Иоан 2:19).

Господ казва това за храма на тялото Си. Разрушете това Тяло и Аз за три дни ще го възкреся! Тъй говори Онзи, Който познава Своята  сила, и Който е силен да изпълни думите Си. Защото Неговото Тяло било разрушено, повредено, избодено, погребано и три дни покрито с тъмнина. А на третия ден Той Го възкресил; възкресил го не само от земния гроб, а Го възнесъл до Небесата. И така – изрекъл думи и Неговото слово се изпълнило. Господ дал знамение на евреите, защото те искали от Него знамение. А им дал знамение, каквото никой, никъде, преди Него, не е могъл да даде, те не Му повярвали, но объркани и уплашени, подкупили стражарите на Голгота да излъжат, да разпространят лъжата, че такова чудно знамение не е имало, а че учениците Му са Го откраднали от гроба!                                                                     Никакво знамение не помага на онези, които не искат да вярват! Евреите, макар и със своите очи да видели много Христови чудеса, не искали да повярват, а казвали за оправдание на своето неверие, че Той вършел тези чудеса с помощта на дяволския княз! Който не иска да повярва в доброто, нему не ще помогнат и всички знамения, които небето може да даде. Сърце, изпълнено със злоба, е по-кораво от гранитен камък. Ум, помрачен от грехове, не може да освети цялата, по-силна и от хиляди слънца, небесна светлина. А когато човек изгони злобата от сърцето си и спаси ума си от греховната тъмнина, тогава той ще види безбройните знамения, които Бог дава на онези, които искат да вярват – ще види и ще повярва.                                                  

О, братя мои, да не съгрешаваме пред Божията милост и да не се поддаваме на еврейската злоба. О, братя мои, всички знамения вече са дадени и всички блестят като звезди на небесния свод за всеки, който има добро сърце и правилно мислещ ум.

Господи Чудотворче, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски