Разсъждение

Верността и покорността трябва да украсяват живота. Бог прославя верните и покорните, както се вижда и от живота на св. Агапий. Като бил младеж, този светия бил заловен от пирати[1], отведен в Азия и продаден на един арабин. Цели 12 години, старателно и послушно, Агапий робувал при арабина; и цели 12 години се молил на Пресвета Богородица да го освободи от робството. Една нощ му се явила Богородица и му казала да стане и без страх да отиде при своя старец. Агапий станал и отишъл в Света гора при стареца си. Старецът, като видял Агапий, се наскърбил, мислейки, че той сам е избягал от своя господар. Агапий, верен и покорен на волята Божия, веднага се върнал в Азия, представил се пред господаря си и му разказал всичко, което се случило с него. Чул всичко, арабинът се удивил на християнските добродетели и пожелал да види Агапиевия старец. Взел двамата си сина и отишъл в Света Гора. Тук се кръстил със синовете си, тримата се замонашили и останали до смъртта си под ръководството на Агапиевия старец, а след това и на самия Агапий. Така, някогашните сурови господари станали послушни ученици на своя бивш роб – верния и покорен на Божията воля Агапий.

БЕСЕДА за знанието и изпълнението

Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате (Иоан. 13: 17).

Най-важното в това Господне изречение е, скъпи братя, че Господ не облажава знанието, а неговото изпълнение. Той не казал на апостолите: Блазе ви, ако знаете. Така са говорили някои езически учители, които виждали спасението само в знанието. Не. Господ казва: Блажени сте, кога го изпълнявате. Знанието за спасението е дадено от самия Господ. До това знание никой не е успял да достигне със собствени сили. Някои от древните гръцки философи са казвали, че човешкият род не може да достигне до истината, нито да се спаси, докато сам Бог не дойде на земята. Господ е дошъл между хората и открил на хората знанието. Който приеме това знание, приема и задължението да го изпълни. О, колко по-леко ще бъде на Съда за онези, които не са получили[2] това знание, и са пренебрегнали неговото изпълнение! О, колко по-леко ще бъде на Съда за неуките езичници пред учените християни!                                                Сам Господ се е показал не само като знаещ, а и като изпълняващ. На Неговото съвършено знание отговаря и съвършеното изпълнение. Сам Той лично, пред очите на Своите ученици, е изпълнил всички Свои заповеди. И тази заповед им я е дал след изпълнение на дело [добродетелите] на смирението и любовта. Като измил нозете на учениците си, тогава им заповядал и те така да правят един другиму. Господ не е дошъл между хората, за да ги омърси, а за да ги умие. Той не е омърсил никого, а е измил всеки, който е пожелал да се умие. Какъв срам е за нас, които се трудим, да умием себе си, а двойно се трудим да омърсим другите! О, братя мой, ние омърсяваме родните си братя! И Христос плаче, като вижда как в блатото на клеветата валяме[3] онези, които Той с кръвта Си е умил.

Господи, прости ни. Ежедневно грешим против своите братя. И направи, Господи, в Твоето Царство братята ни, които сме омърсили, по-светли от нас. Ти Си праведен и всичко виждаш. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички Охридски

[1] В ориг. – разбойници (бел. прев.).

[2] В ориг. – приели (бел. прев.).

[3] В ориг. – мърсим (бел. прев.).