Разсъждение

Когато извели на съд Крискент, Мирликийски благородник, съдията дълго го съветвал да се поклони на идолите. Но като не успял да постигне нищо, той накрая казал на Крискент; „Поклони се само външно[1], а в душата си се кланяй на твоя Бог!“. На това честният Крискент отговорил: „Тялото не може да прави нищо самостоятелно от душата, която му е двигател и вожд“. Затова Крискент бил убит. Поуката е ясна – християнинът не може да е двуличен. И още една – по-висока: християнинът е длъжен и с тялото си да служи на своя Творец, а не само с душата си. С това се опровергава и лъжливото поведение на някои християни, които телесно живеят като езичници, обаче се хвалят, че с душата си вярват в Бога и обичат Бога. Те се разделят надве и поставят себе си в служба на двама господари, макар и най-святата Уста да провъзгласява това за невъзможно.

БЕСЕДА за опита на Тома

Господ мой и Бог мой! (Иоан 20: 28).

Апостол Тома, като докоснал раните на Господа Иисуса, възкликнал: Господ мой и Бог мой! Мария Магдалина, като чула гласа на Възкръсналия, извикала в душата си: Господ мой и Бог мой! Савел, като видял светлината и чул думите на Възкръсналия, признал: Господ мой и Бог мой! Когато езичниците с удивление виждали как безбройните мъченици радостно понасяли мъките и ги питали Кой Е Този Христос, всеки отговарял:  Господ мой и Бог мой! Когато подигравачите се подигравали на армията от постници, и ги питали кой е Този, заради Когото те възлагат на себе си труден подвиг, всички те имали един отговор: Господ мой и Бог мой! Когато присмехулниците се присмивали на девойките, които давали обет за девство, и ги питали кой е Този, заради Когото се отказват от брак, всички те имали един отговор: Господ мой и Бог мой! Когато сребролюбците с учудване питали много богаташи кой е Този, заради Когото раздавали своето богатство и ставали сиромаси, всички имали един отговор: Господ мой и Бог мой! Някои Го видели и казали: Господ мой и Бог мой! Някои само Го чули и казали: Господ мой и Бог мой! Някои само Го докоснали и казали: Господ мой и Бог мой! Някои го забелязали в историята и в съдбата на своя народ и казали: Господ мой и Бог мой! Някои почувствали Неговото присъствие в своя живот и казали: Господ мой и Бог мой! Някои Го разпознали по някое знамение, [дадено] тям или на други и извикали: Господ мой и Бог мой! А някои само чули за Него от други, повярвали и извикали: Господ мой и Бог мой!                                                           
          Наистина, тези последните са най-блажени! Както и да сме дошли до познанието за Него, или до съзнанието за Него, да извикаме и всички ние от цялото си сърце: Господ мой и Бог мой! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – с тяло (бел. прев.).