ГЕРГЬОВСКО АГНЕ

"Горко вам ..., които казвате: ... ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо; но ако някой се закълне в да­ра, който е върху него, задължава се. "Безумни и слепи, кое наистина стои по-горе: дарът ли или жерт- веникът, който освещава дара?"

(Мат. 23:16, 18-1

У нас, в България, има обичай на Гергьов­ден да се коли и пече агне, което съставлява главното блюдо на празничната трапеза. Преди това свещеникът чете над жертвата специална молитва. Този обичай е хубав и не­говият истински смисъл е да се възблагодари на Бога и Неговия угодник св. Георги за по­мощта, която те оказват на българския зе­меделец и скотовъдец в благородния им труд.

За съжаление мнозина наши сънародници едва ли не отъждествяват целия празник единствено с неговата трапеза. Те не оти­ват на църква, нито се молят на този ден, а от ранна утрин са загрижени само за едно: да заколят, изпекат и изядат избраното жи­вотно. Други се задоволяват само с това да извикат свещеника, който да прочете съот­ветната молитва. Ако Гергьовден се падне в постен ден, те не се съобразяват с това, но блажат и оскверняват хубавия празник.

            Това е битово, обредно християнство, което няма нищо общо със служенето на Бога с дух и истина (Йоан 4:24). Напротив, едно такова празнуване на Гергьовден е езическо суеверие, с което си навличаме Божия гняв, а не Неговото благословение. По-добре трапеза

без агнешко месо, но отрупана с плодовете на благодарността и духовното веселие, откол- кото покрита с ястия и пития маса, от кои­то Господ се гнуси, защото се употребяват в угода на чревоугодния и блуден бяс. Мерзост на запустението е, когато Гергьовден се пад­не през Великия пост, не рядко през Страст­ната седмица, а мнозинството от народа ни яде агнешко месо и се поругава с Кръстните страдания на нашия Господ. Така нареченият нов календарен стил, който ни беше натра­пен от римокатолиците през 1968 г. измест­ва празника с 13 дни назад - на 23 април, и по този начин почти всяка година влиза в рам­ките на Великия пост. Това обстоятелство Засилва още повече възможността от оскверняване на празника и новостилците изпадат в комичното положение да празнуват Гер­гьовден по стария стил, т. е. на 6 май, а всич­ки останали неподвижни празници - по-новия. Измяната на светите канони влече след себе си серия от отстъпления, а такива изкустве­ни кръпки на календара само идват да дока­жат верността на апостолските думи: "Чо­век двоедушен във всичките си пътища е неу­реден" (Иак. 1:8).

"Нека празнуваме прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с без­квасни хлябове от чистота и истина" (1Кор.5:8).