Разсъждение

„Признавам, че много съм задължен, и че много ми е простено; от съдийските и обществените задължения аз съм извикан за свещенство, затова се боя да не би да се окажа неблагодарен, ако имам по-малко любов от това, което ми е опростено.“ Това са думи на свети Амвросий, който неочаквано бил призован от Бога да смени званието си на мирски съдия и да стане архиерей на Църквата Христова. Тези думи на светителя показват колко по-високо е свещеническото звание от мирското, че до него се достига по Божие призвание, и че онзи, който е призван, дължи благодарност на Бога. Дългът от благодарност към Бог всички светии смятали за главен дълг. Без благодарност към Бога не може да се напредва в духовния живот. Непрестанната благодарност към Бога е благородно семе, от което, ако се полива със сълзи на непрестанно покаяние, израства прекрасен плод – любовта към Бога. 

Беседа за това, как чрез греховете се отстранява доброто от хората

Вашите грехове отстраниха от вас това добро (Иерм. 5: 25).

Народе, ако нямаш изобилие от добро, значи имаш грехове в изобилие. Твоите грехове отстраняват доброто от тебе. Народе, ако желаеш добро за себе си, отхвърли греховете и не греши повече, и доброто ще дойде при тебе, и не ще се отвърне от тебе.                                   

Човече, ако нямаш добро, значи имаш грехове. Не може доброто да съжителства в един дом с греховете, както светлината и тъмнината не могат да бъдат едновременно на едно и също място. Когато изчезне светлината, се появява тъмнината; и когато изчезне тъмнината, засиява светлината. Тъй грехът и доброто могат да се сменят, но не могат да обитават заедно. О, братя мои, нашите грехове отстраниха от нас това добро. Тези думи не са казани само от един пророк, само на един народ, а всеки истински пророк е казал тези думи на своя народ. Лъжепророците ласкаят за греховете народа си и тъй способстват още повече доброто да се отстрани от народа им. А истинските пророци застават срещу греховете на народа, защото те са добронамерени, и викат срещу греха, та да биха могли доброто, което е от Бога, да вселят в душата на своя народ. Ако кошерът засмърди, ще ли медоносните пчели да влязат в него и да оставят меда си в него? Не! А щом безсловесните пчели не влизат в смърдящ и димящ кошер, как разумният[1] Дух Божий ще влезе в смрадна и опушена от греха душа? А Духът Божий  е владетел и дарител на всички добри дарове.

Господи, Душе Светий, помогни с Твоята непреодолима сила на Твоите люде да прокудят греха от душите си, та да може Tи да влезеш вътре с Твоите животворни дарове. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – словесния (бел. прев.).