Разсъждение

Всеки християнин може да приеме върху си мъченичество за вярата, както по време на гонение, така и в мирно време. Авва Атанасий казал: „Бидейки измъчван от съвестта, умри за греха, умъртви земните членове и ще бъдеш мъченик по собствено желание. Те са се борили с царе и князе – и ти имаш за цар греха, дявола и демонските князе. Някога имало кумири, капища и идоложертвеници. Сега пък мислено те са в душата ти. Който е роб на блудта, той се кланя на идола на Афродита. Който се гневи и изпада в ярост, се кланя на идола на Арес. Който е сребролюбив и безчувствен към мъките и бедите на съседа си, се кланя на идола на Хермес. Ако се въздържаш от всичко това и се пазиш от страстите, ти си победил кумирите, отрекъл си се от зловерието и си станал мъченик за вярата“. И тъй, човек не бива да мечтае за гонение и мъченичество. Всеки и по всяко време може да търпи мъченичество за Христа и Неговото Евангелие.

БЕСЕДА за проклятието върху човека, който се надява на човек

Тъй казва Господ: проклет оня човек, който се надява на човек, и плът прави своя опора, и чието сърце страни от Господа (Иерем. 17: 5).

Когато човек отстъпи със сърцето си от Господа, обикновено той започва да се надява на хората и на себе си. Защото на кого другиго би могъл да се надява, като вече е отвързал своята лодка от Божия кораб? Отвързал вече своята лодка от Божия кораб, не му остава нищо друго, освен да се надява на своята лодка и на лодките на своите съседи. Слаба надежда, но друга няма! Плачевна надежда над бездънна пропаст, но друга няма. Но, о небе и земьо, защо човекът отвърза своята лодка от Божия кораб? Защо човекът бяга от своята сигурност? Прави ли сметка дали ще се чувства по-добре, като се окаже самичък сред бурните вълни, вместо в Божия дом, в скута Божий! С кого ще се съюзи, като е разкъсал съюза с Бога? С някой по-силен от Бога ли? Безумие! Безумие! Безумие! Проклет оня човек, който се надява на човек! Това Бог го е казал веднъж, а хората хиляди пъти. Разочаровани от своето упование на хората, хората хиляди пъти са проклинали онзи, който се е надявал на човек. Бог е казал само това, което хората твърде добре са изпитали и със своя опит са потвърдили, а именно, че наистина е проклет оня човек, който се надява на човек!                                                                                                        

Затова да се надяваме на Бога, братя мои, на Бога, Който има здрав кораб в бурята, и Който не изневерява. Да се надяваме само на Него, защото всяко друго упование е дяволска измама.

О, Господи, На Тебе нашата крепост и пристанище се надяваме. Ти ни привържи с упованието към Себе си, и не давай да се отвържем, ако ние по нашето безумие и проклятие опитаме да се отвържем от Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски