ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 ЮНИ
Разсъждение
Беззлобно търпение – това е християнското търпение; а търпението с безсилна злоба не се различава особено от отмъщението. Нашите светии са велики във всички евангелски добродетели, но особено са велики и величествени в беззлобното търпение! На нас ни изглеждат най-велики в тази добродетел, защото ние сме най-слаби в нея. Когато пустинните отци веднъж наобиколили Иоан Колов, та да чуят поучение, един завистник подметнал: „Твоят съсъд, Иоане, е пълен с отрова!“, на което незлобният Иоан веднага отвърнал: „Ти каза това, като виждаш само външното, а какво ли би казал, като видиш и вътрешното?“. А когато извели св. Киприан, еп. Картагенски, за посичане, той наредил след смъртта му да дадат на палача за неговия труд 25 жълтици.
БЕСЕДА за това, че не трябва да се завижда на грешниците
Да не ти се ревнат лошите човеци (Пртч. Сол. 24: 1).
Някой завижда ли на прокажения? Не завижда. Защо тогава някои завиждат на злите, като злото е по-тежка болест от проказата? Проказата е болест на тялото, а злото е болест на душата. Прокаженият, докато външно е болен, може вътрешно да е здрав, злият пък, може външно да е здрав, но вътрешността му е болна – сърцето му е болно. По-голяма цена има дърво, което отвън е болно, но със здрава сърцевина, отколкото дърво отвън здраво, но с гнила сърцевина. Така че проказата е по-малко зло от злото, т.е. от греха. Защото под зло Премъдрият е имал предвид греха. Лекарят завижда ли на болния? Не завижда. Нито пък праведникът завижда на грешника. Ако не знаеш дали си праведен, изпитай сърцето си; завиждаш ли на грешника? Ако завиждаш, тогава не си праведник; ако не завиждаш, тогава се радвай, праведниче Божий. Болен на болен може да завиди; болен на здрав може да завиди, ала здравият не завижда на болния. Нито пък праведникът на грешника завижда. Лекарят разбира за смъртоносната болест на своя пациент и като разбере, го съжалява, а не му завижда.
О, Господи, добър и съжалителен, изкорени завистта от сърцата ни и вкорени любовта. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
