ДО ТЪРГОВЕЦА С.Т., КОГОТО „БОГ НЕ СЛУША"
Оплакваш се, че Бог не чува молитвите ти. Молил си се на Бога в много неволи и никога от нито една не те е спасил. Как да не е, чудя се, когато ето - ти си надживял неволите, а не те теб? Но позволи ми да ти задам един въпрос: ти слушаш ли Бога? В двата Свои Завета, Стария и Новия, Всевишният е обещал да слуша хората при условие, че те Го слушат. Слушаш ли ти Бога, искайки Той да те слуша? Изпълняваш ли Божиите заповеди, придържаш ли се към Неговите наредби? Ако не правиш това, тогава странно е твоето искане Бог да те чуе и послуша.
Бог слязъл на земята и умил нозете на онези, които Го обичали. За нашия Творец е голяма радост да слуша послушните Свои чеда. Творецът е послушал Мойсей, Авраам и Иаков за всичко, за което са Го молили. Чрез естествени и свръхестествени явления Той е изливал Своята милост върху онези, които са изпълнявали Неговия закон. Ако Той не е поискал да послуша моите или твоите молитви, то е или защото ние не сме искали да слушаме Неговите заповеди, или защото молитвите ни са били неправилни. Чрез пророк Исайя Господ е казал на непослушния народ: „Кога умножават молбите си, Аз не слушам“. И малко по-нататък: „Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни” (Ис. 1:15,19). И така, Бог ни слуша, когато ние Го слушаме и не ни слуша, когато ние не Го слушаме. Не ни слуша още и тогава, когато искаме от Него нещо вредно и неразумно. Веднъж апостолите Иаков и Иоан помолили Господа да хвърли огън от небето върху селото, което не им дало подслон през нощта. А Той, като се обърнал към тях, смъмрил ги и им забранил. Не само, че не ги послушал, но и ги укорил. Припомни си и ти, били ли са твоите молитви достойни за човека и достойни за Бога?
И още нещо. Защо се молиш на Бога само когато си в беда? Така унижаваш себе си и оскърбяваш своя Бог. Нашият Творец иска от нас винаги да чувстваме Неговото присъствие и непрестанно да общуваме молитвено с Него.
,,Непрестанно се молете”. Ако се молиш само когато те сполети беда, тогава правиш от себе си обикновен просяк и срамиш Бога, защото Го призоваваш като пожарникар само тогава, когато къщата ти гори.
Христос ни е дал право да наричаме Неговия Отец свой Отец. Може ли да има нещо по-сладостно от това? Може ли за децата да има нещо по-сладостно от това да бъдат със своите родители? Нека и ние се постараем непрестанно да пребъдваме с нашия небесен Отец със сърцето си, с мислите си и с молитвите си. Нашата молитва в дните на напредък и радост е като някакъв молитвен капитал, който ще ни послужи в дните на неволи и мъки повече от молитвите, които ще отправим, когато тези дни настъпят.
Мир на теб от Господа!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
