ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ЮЛИ
Разсъждение
Мнозина се питат защо Бог взима от този живот юноши, девойки и деца и защо не ги остави да остареят, па тогава чрез смъртта да отидат в онзи свят? Това е Божият план на домостроителството, това е светата воля на Неговия промисъл. Но от огромния опит на Църквата са известни примери, когато понякога Бог прави това по желанието и молитвите на Своите угодници от другия свят, или роднини. Св. Адер (в монашество – Атанасий) се явил на своята жена, която ненадейно оставил с трите им деца, и отишъл в манастир, където и умрял. Когато жената стигнала до отчаяние, веднъж – заради грижите по невръстните деца, а после и заради грижата за мъжа си, защото не знаела къде се намира, тогава, насън, от онзи свят, ѝ се явил мъжът, със светло лице, в бяла светла одежда и казал: „ Престани да плачеш и нареждаш по мене; ето – аз ще взема децата (две от тях) при себе си, а ти, ако желаеш, се потруди за своята душа“. В същото време и по същия начин той се явил и на Теодосий Стълпник и му казал: „След три дена старата постница, която е в близкия манастир, ще отиде при Господ, а ти постави на нейното място моята съпруга – да се подвизава като монахиня в нейната килия. Нека с нея да остане и най-малкото дете, докато не порасте; то ще върви по стъпките ми и ще стане наследник на апостолския престол в Иерусалим“. И наистина – всичко това се сбъднало, както било казано. Старата постница на третия ден умряла, също тъй и двете по-големи Адерови деца, а жена му взела килията на онази старица, заедно с най-малкия син, който като пораснал, станал патриарх в Иерусалим.
БЕСЕДА за съда Божий над праведниците
Защото време е да почне съдът от Божия дом; ако пък почне първом от нас, какъв ли ще е краят на ония, които не се покоряват на Божието евангелие (I Петр. 4: 17).
Когато съдът Божий дойде върху дома на праведника, нека грешникът да не злорадства, а да трепери от страх. Ако праведникът и грешникът са съседи, па ръката Божия падне върху праведника – паднала е върху двамата; първия да кали, вторият да се опомни. И когато люто страдание сполети праведника, не го е сполетяло без Божията воля – нека грешникът да не се весели, защото неговото страдание ще е по-голямо от това на праведника, а именно – да види какъв е Божият гняв и да побърза да измени своя дух и да изправи своите дела. Нека и да се запита още: щом е такъв Божият гняв върху праведника, какъв ли ще е върху мене? Знайте, братя, че праведността е сила, а неправдата безсилие. Кой може повече да претърпи, без да бъде сломен под тежестта? Силният или слабият? Несъмнено – силният. Затова върху праведника се възлага тежко бреме. Нека грешникът да не се подиграва, като види праведника под тежко бреме, и нека не казва: „Моята неправда е по-добра от неговата правда!“. Но със страх и трепет да гледа бремето на праведника и да си каже искрено: „Това е моето бреме, но аз съм съвсем немощен да го понеса, затова е поставено върху неговия гръб, върху гърба на праведника. Та като го видя, да се обърна от своите пътища и с покаяние да заякна за бремето, което ме очаква. Започването на Съда от Божия дом – това е неизмерима милост Божия към грешниците, към слабите, към обезсилените от греха – да отворят очите си и да прочетат написаното от Божия гняв! Съдът ще почне от дома Божий, защото е силен Божият дом, а Божи дом е праведният човек, в който обитава Духът Божий. Щом вятърът клати каменната кула, нека колибарите да укрепят своите колиби. О, мои братя, колко съдбоносни и страшни за грешника са тези апостолски слова!
О, Господи Иисусе, праведни и милостиви, милостиви и праведни, помилуй и спаси нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски