Разсъждение

       Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25: 40), е казал Господ. Нещо подобно става при даване на милостиня, както и при [приемането на] причастието. При причастието, във вид на хляб и вино, ние приемаме Самия жив Господ Христос; при даването на милостиня, при даването на бедняка, ние даваме на Самия жив Господ Христос. Някой си човек в Цариград бил необикновено милостив. Като минавал по градските улици, той давал дара си в ръцете на сиромасите и веднага отминавал нататък, за да не слуша благодарността им и да не бъде познат. Когато един негов приятел го попитал как е станал толкова милостив, той му отговорил: „Веднъж в църквата чух свещеника да поучава, че който дава на сиромасите, дава в ръцете на Самия Христос. Тогава не повярвах на това, мислейки, как ще е възможно това, когато Христос е на небесата? Но веднъж, като си отивах у дома, видях един сиромах да стои и проси, а над неговата глава да сияе ликът на Христа. Някой мина и подаде на просяка хляб и аз видях как Господ протегна Своята ръка, взе хляба и благослови даващия. Оттогава винаги виждам над главите на просяците този образ и с голям страх давам[1] милостиня, колкото мога.

БЕСЕДА за възкръсналия и жив Господ, Който е възкресението и животът
 

Аз съм Възкресението и Животът (Иоан 11: 25).

      Тези свети слова е казал Господ Иисус Христос. И Той не само ги е казал, а ги доказал и на дело. Възкресявайки Иаировата дъщеря, сина на Наинската вдовица и Своя приятел Лазар, Той е доказал, че Той е Възкресението и Животът, и Възкресителят, и Живототворецът. Но със Своето Възкресение от мъртвите Той най-добре доказал това. Защото да си жив и да помогнеш на умрелите, все някак може и да се говори, ала да си бил мъртъв и погребан, и три дена да си лежал в гроба, и сам на себе си да помогнеш да оживееш – за това (е било немислимо) да се говори до Христовото възкресение. То е чудо над чудесата и доказателство за сила, превъзхождаща всяка друга сила. Това чудо е сътворено от нашия Господ. Тази Сила е показана от нашия Господ. Значи Неговите думи – Аз съм възкресението и животът – са истински, свети и утешителни за всички нас, които неизбежно вървим към телесната смърт, и които се надяваме да живеем и след гроба, и да видим нашия Господ в слава. Но нашият Господ е Възкресител не само на телата, Той е Възкресител и на душите. По време на земния Си живот Той е възкресил само няколко човешки тела и безброй души, та с това да покаже, че възкресението на душите е къде-къде по-важно от възкресението на телата. Когато Господ слязъл на земята, почти всички човешки души били мъртви, и Той ги възкресил със Своята Сила и ги напоил със Своя живот. И евреите, и езичниците били мъртви души, и Той оживил и едните, и другите. Да оставим, братя, и ние грижата за възкресението на нашите тела, а докато имаме време, да се потрудим за възкресението на нашите души. Защото ако Христос не възкреси и оживи нашите души, не можем да очакваме никаква радост от възкресението на мъртвите ни тела в Деня на съда, в Деня на гнева. Тогава телата на мъртвите души ще отидат не в живот, а във вечна мъка.

       О, Господи Иисусе, наше Възкресение и единствен наш Живот. Помогни ни с Твоята сила и по Твоята милост да възкръснем и живеем с Тебе за спасение и вечен живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – правя (бел. прев.).