Разсъждение

Цялото ни богатство, слава и чест са като едно пиршество[1], което свършва със смъртта. От това пиршество никой не отнася на онзи свят нито трохичка. Блажен е онзи, който е разбрал, че душата му е единственото му притежание, което нищо, даже и смъртта, не унищожава[2]. Такъв [човек] мисли само за три неща[3]: за смъртта, за душата, и за Божия съд[4]. Авва Евагрий учи: „ Постоянно помни предстоящия ти край и съда и ще запазиш душата си от грях“. Всички наши телесни грижи са грижи за храната, но всичко това скоро ще свърши. „Ежедневно имайте смъртта пред очите си – казва св. Исаия Отшелник, – непрестанно се грижете за това по какъв начин ще се разлъчите от тялото, по какъв начин ще може да преминете през властта на тъмнината, какво ще ви срещне във въздуха, по какъв начин благополучно да застанете пред Бога. Подгответе се за страшния ден, за отговор на Божия Съд, като че вече го виждате.“ Един ден при свети Саватий Соловецки дошъл някой си богат търговец Иоан и му донесъл много милостиня. Саватий не приел нищо, а казал на дарителя да раздаде всичко на бедните хора. Твърде много се натъжил Иоан, а светецът, за да го утеши и обясни, му рекъл: „Чедо Иоане, остани тук и си почини до утре, а утре ще видиш благодатта Божия“. Иоан го послушал.  Сутринта влязъл в килията на Саватий, намерил стареца мъртъв, ала усетил дивно благоухание в килията. Който мисли за[5] края на своя живот, той не мисли за земното богатство.

БЕСЕДА за последната Христова молитва за верните

Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе (Иоан 17: 21).

Голяма е Божията милост, братя; праведникът, като я почувства, плаче, а като я почувства грешникът, се срамува. По милост Божия ние се очистваме, осветяваме се, спасяваме се, съединяваме се, осиновяваме се [от] със Самия Бог. Но никой да не мисли[6], че с това съединение , ние ставаме еднакви с Бога и равни на Бога. Никога не ще имаме едно битие с Бога, нито пък [ще бъдем] равни на Бога в онзи смисъл, в който Отец, Син и Духът Божий са единосъщни и равни по битие. Да бъдат всички едно, казва Спасителят на Своя Отец за Своите ученици, Както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, мислейки [подразбирайки] за единството на любовта, а не за единство на естеството. От любовта се ражда взаимно послушание, взаимопомощ, взаимна милост, кротост, смирение, добра воля и пожертвователност. И когато Господ заповядва: Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец (Мат. 5: 48), Той не мисли да изравнява [по съвършенство] хората с Бога, а да им покаже върховен пример на съвършенство във всяко добро. Защото много „учители на хората“ посочвали и посочват примери на съвършенство в нещо и в някой друг, а не в Бога; даже много „учители“ често са учели хората на зло и изтъквали злото като пример на съвършенство. Затова Господ учи хората да вземат небесния Отец като пример на всяко съвършенство, да се трудят и стремят към това истинско съвършенство, а не към някое друго. Ние сме осиновени по Божията благодат и всички сме едно в Христа Иисуса (Гал. 3: 28). Но не сме Богове; не сме равни с ипостасите на Света Троица. Не забравяйте, че е казано в Писанието: И небесата са нечисти в Неговите очи (Иов 15: 15), т. е. величествените небесни сили, а камо ли човекът. Но с благодатта Божия и заради страданията на Господа Иисуса вярващите се въздигат до единство с Бога по любов и дух. Да се трудим да изпълняваме волята Божия, та наистина да се извисим на такава голяма височина.

О, Господи Иисусе, Боже наш, Боже на всяка милост и доброта, подкрепяй ни докрай с Твоята милост, не ни се прогневявай и ни прости. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – ядене (бел. прев.).

[2] В ориг. – не прекратява (бел. прев.).

[3] В ориг. – факта (бел. прев.).

[4] В ориг. – Бога Съдията (бел. прев.).

[5] В ориг. – предвижда (бел. прев.).

[6] В ориг. – разбира (бел. прев.).