Разсъждение

Ако мислено изпълним закона Божий, то лесно ще го изпълним и чувствено. Т.е. ако не грешим в мислите си, още по-лесно няма да грешим с делата си. И още; ако нашето сърце е с Бога, то езикът и ръцете, и нозете, и цялото тяло не може да бъдат против Бога. Сърцето, сърцето, сърцето приготви за Бога, посвети го на Него и го подари на Бога, в него изпълни Божия закон, в него разпали любовта към Бога, него съедини с Бога – всичко останало ще последва сърцето и ще се управлява от него. Не върти колелото онзи, който го държи за спиците, а онзи, който го държи за оста. Сърцето е оста на нашето битие. Говорейки за Божиите заповеди, преподобни Исахий казва: „Ако принуждаваш себе си да ги изпълняваш мислено, рядко ще ти се налага да се мъчиш да ги изпълниш чувствено“. Т.е. ако със сърцето си, като ос, се приближиш към Бога, колелото лесно и правилно ще се върти около оста – съответно целият човек ще върви след сърцето. Твоят закон е в сърцето Ми (Пслт. 39: 9), казва премъдрият Давид.

БЕСЕДА за охулването Христово като богатство

С вяра Мойсей… охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата (Евр. 11: 24; 11, 26).

Мойсей не поискал да остане в двореца на фараона, нито да се нарече фараонов син. Повече предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада. Но колко различни били от Мойсей неговите потомци, които по „фараонови“ причини осъдили на смърт Царя на славата! Всички те желаели да поживеят една година в тленния фараонов дворец, отколкото да пътуват 40 години с Бога из пустинята. А Мойсей зарязал всички почести, всякакво богатство, всякакви ласкателства, което само богатият Египет и още повече царският дворец можели да му дадат, а прегръщайки Божията заповед, тръгнал през гладната и жадна пустиня с вяра, че зад нея е обетованата земя. Това означава охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища. Охулването Христово е онова, от което светските хора със силна привързаност[1] към земята, се срамуват от Христа. А това са Христовата сиромашия на земята, Неговият пост, бдение, молитва, бродене без покрив, осъждането, унижението и позорната смърт. Апостолите, а след тях и всички многобройни светии са ценили като по-голямо богатство от всички вавилонски блага Христовото охулване, защото Господ след това охулване възкръснал, отворил небесните двери и показал обещаната райска земя, към която Той, по пътя на Своето охулване или по пустинята на Своите страдания, повел човечеството.

О, Господи, прославен и възкръснал, помогни ни всяка капка от Твоята пот и от Твоята кръв без съмнение да ценим повече от цялото световно богатство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – със силен дъх на земя (бел. прев.).