Празнува се на втория ден от Светлата седмица

       •     Други наименования:

             „Портаитиса“ (Вратарница)

       •     Произход: Никея (IX в.)

       •     Сегашно местонахождение:

       Света Гора (Атон), Иверски монастир.

       •     Особена дарба: предпазва от ереси и секти, от нашествие на варвари, от глад и болести, домопазителка.

       •     История

       Иверската икона на Божията Майка се намира на Атон от 999 г.

       През IV в. сл. Рожд. Хр., при царуването на император Теофил, иконите били подхвърлени на всевъзможни гонения и унищожавани. По това време в Никея живеела една вдовица със сина си. Тя притежавала чудотворна икона на Богородица, за която била построила и храм.

       Царски войници нахлули в храма и изискали иконата да им бъде предадена за унищожение. Вдовицата им дала пари за да задържи светинята до сутринта. През нощта тя занесла иконата на морския бряг и като се помолила я пуснала в морето. Светата икона не потънала, а като се изправила върху вълните, отплувала на Запад. След около два века някои монаси от Иверския монастир видели над морето огнен стълп. Това видение се повторило няколко дни. Св. Богородица се явила на монах Гавриил и му казала: „Съобщи на игумена и братята, че Аз им дарявам тази Своя икона за да бъде ваша защитница и помощница!“ Сутринта всички монаси с молебно пение излезли на морския бряг, а Гавриил тръгнал по водата като по сухо, взел иконата и я отнесъл в монастирския храм.

       На другия ден сутринта монасите не намерили иконата там, където я оставили предния ден, а след дълго търсене я открили над монастирската врата, от което обстоятелство дошло и второто и наименование „Портаитиса“ (Вратарница). Благочестивите християни поставят нейни копия също над вратите на домовете си, за да ги предпазва от всяко зло.