Да установим полунощно мълчание в душата си и така да посрещнем Господа

Когато в някой град се очаква пристигането на царя, неговите жители по всякакъв начин се стараят да се приготвят за достойното му посрещане: изравняват пътищата, оправят улиците и къщите, полагат особени грижи да подредят подобаващо за царското достойнство дома, в който са направени покои за владетеля. След това, когато вече всичко е приготвено и наближи часът на неговото пристигане, излизат да го посрещнат. И ако тогава говорят за нещо, то е само за желания висок гост! Когато най-накрая се понесе вестта: „Пристига!“ - всички потъват в дълбоко мълчание, само очите им са устремени натам, откъдето се очаква да се зададе той.

Ето, точно това е и сега при нас. Светата Църква отдавна ни е възвестила: „Ще дойде Господ, ще дойде при всички, които искат да Го приемат“. От началото на светата Чети-ридесетница ние започнахме да се готвим за срещата с Него с несъмнената увереност, че Той ще дойде при нас в Светото Тайнство на Своята Кръв и Тяло и ще се всели в нас чрез причастяването. Заради това оставихме житейските си дела, говяхме, посещавахме храмовете, уединявахме се, молихме се, четяхме и слушахме богоугодни четива. След това трябваше, като огледаме целия си живот, да изправим кривиците си и да изгладим острите ръбчета чрез изповедта и обещанието си да не се отклоняваме повече в пътя си; трябваше да приведем в ред и всички действия и потребности на тялото си - тези улици, по които ще мине Господ; и преди всичко да се погрижим за това - да подредим и благоукрасим дома на сърцето си чрез събуждане в него на добри чувства и разположения, за да може, когато дойде Господ, да намери покой в него и да сподоби и нас със Своя покой. Направено ли е всичко това както следва, братя? Ако е направено, то ние сме напълно готови да посрещнем Господа. И Той ще ни се зарадва... и ние ще бъдем зарадвани от Него. А сега какво? Сега излезте да Го посрещнем.

Още малко и Господ ще дойде! Нека да Го чакаме в дълбоко мълчание, както споменатите граждани чакат царя. Да замълчат в нас всички чувства и окото на ума неотклонно да се взира натам, откъдето се очаква да дойде Желаният, като се вглъбяваме в тайнството на Тялото и Кръвта Христови. Случвало ли ви се е в полунощ да седите в уединена стая? Навярно сте чувствали как в този момент върху всичко се поставя печатът на мълчанието и по целия свят преминава някаква величествена тишина, която прави забележимо и най-лекото движение. Ето в такова състояние да поставим и ние себе си от този момент, в очакване на приближаването и идването на Господа, и в нужния момент Той ще слезе върху нас, като дъжд върху покосена ливада, като капки, оросяващи земята (Пс. 71:6). Мъдрите деви в полунощ посрещнали Господа и били въведени от Него в брачния чертог. Да въдворим и ние в душата си полунощно мълчание и да посрещнем така Господа! Израил, след тридневно приготвяне, доведен от Мойсей до подножието на Синай, в неподвижно мълчание, в страх и трепет очаквал Бога, Който трябвало да му се яви на планината и да му говори: в такова вътрешно устроение да се приведем и ние и благоговейно да чакаме не страшното в гръм и мълнии явяване на Бога, а явяването на Господа, Който ни носи изобилие от милости.

Някой ще каже: „Как в дълбоко мълчание? Нима без всякакви чувства?“ Не, не без всякакви чувства, а само без суетливи и бурни движения, с тихо чувство на умиление, разтворено с радостната надежда на истинското вкусване на Господа. Но - идва Великият Господ. Как да не бъдем в страх и трепет! Да! Излезте да Го посрещнете със страх и трепет, но не с онзи, който измъчва душата и ни кара да бягаме и да се крием, а с такъв, с какъвто Херувимите и Серафимите предстоят пред страшния Божий Престол, като пият от него блаженство, независимо от цялата боязън и трепет-ност. Но те са безплътни и чисти, а ние сме в плът и изпълнени с грехове. С грехове не трябва да се пристъпва към Господа, и не пристъпвайте. Бог е огън, който изтребя и ще изтреби, както Датана и Авирона, всеки, който пристъпи към Него в грехове. Само че отнасят ли се до вас тези опасения? Ако вие сте осъзнали всичките си грехове, изпитали сте болка и сте се съкрушили заради тях, изповядали сте ги на духовния си отец и сте положили твърдото намерение да не грешите повече - вярвайте, че в момента, когато свещеникът чете разрешителната молитва, всички ваши грехове са напълно загладени, вие сте обявени за помилвани и сте облечени в царската одежда на оправданието, в която дръзновено можете да пристъпите към брачния пир на Царския Син. Ако сте се приготвили наистина както подобава, то не оскърбявайте с напразната си страхливост Господа, Който идва при вас с изобилие от милости. Устремете към Него изпълнения си с благоговейна любов взор и така чезнете в Него с топло сърдечно възнасяне към Него, докато Той дойде и се всели във вас.

И така, братя, още само миг (Срв.: Ис. 26:20). Идещият ще дойде и няма да се забави. С вяра и любов да пристъпим, та да станем причастници на Вечния Живот; с вяра и любов да Го посрещнем и да Му отворим вратите на сърцето си, за да влезе Той и да вечеря с нас (Вж.: Откр. 3:20). Отсега да се погрижим и за самата Вечеря. На тази Вечеря Той ще принесе Сам Себе Си, а ние - какво? Ние ще принесем хляб и сол. Солта е плачът и съкрушението за извършените грехове; хлябът - твърдата решимост да не грешим повече. Ето какво Той повече от всичко жадува да вкуси в нас, когато се причастяваме с Него. Това е и подобаващото Му посрещане, и тронът, на който Той ще се седне, като се насити с нас и нас насити със Себе Си.

Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос да ви даде, по богатството на славата Си, да се утвърдите здраво с Неговия Дух във вътрешния си човек, да се всели Христос чрез вярата в сърцата ви, чрез причастяването със Светите Негови Тайни. Амин.

Св. Теофан Затворник