Ние приехме Лекаря и вседейственото лекуване след Светото Причастяване

Слава на Тебе, Боже! Слава на Тебе, Боже! Слава на Тебе, Боже! Благодарим Ти, Господи Боже наш, че не отхвърли нас, грешните, но ни сподоби да се причастим с Твоята светиня! Благодарим Ти, че ни дарува и на нас, недостойните да се причастим с Пречистите Твои и Небесни Тайни! Да ни бъде според думата Ти, Господи: Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в Него (Срв.: Йоан. 6:56).

И така, братя, сега е време не за разговори и поучения, а за славословие и благодарение. Към Едничкия Господ, Който ви е посетил, да бъдете обърнати. Имате сега в себе си Едничкия Наставник на всички наставници... Цялото ви внимание да бъде насочено към Него. Слушайте внимателно какво ще ви каже Той вътре тайно и съкровено, но не по-малко истинно. Няма да разговаря с душата ви е членоразделна реч, а така - направо в сърцето ви ще запечата нужните за живота ви внушения. Само по-здраво опазвайте тишината във вас, изостряйте ухото на сърцето си, прилепете го до устата Му и слушайте внимателно.

Той на всеки дава благопотребното: на някои - душевен мир, на други - просвещаване на сърдечните очи, на трети - изцеление на душевните рани, на един - събуждане на ревност за добро, на друг - готовност за подвизи и самоотверженост, на трети - убеденост в истината - на всекиму потребното за него. Но колкото повече някой прояви внимание и готовност за деятелно послушание, толкова повече уроци ще получи, и то такива уроци, които не просто се запазват в паметта, а се запечатват върху цялото същество на човека. Не лишавайте сами себе си от това благо! Не пречете на Господа да действа във вашия дух: заключете ги само тях, сами, в чертога на сърцето си. Нека да останат двамата. Както в притчата Женихът, след като въвел мъдрите девици в брачния чертог, заключил вратата и никой от стоящите вън не можел да наруши тяхното взаимно общуване, така и вие, след като приемете в себе си Господа, затворете всички входове и изходи, заключете се сами с Него вътре и отстранете всичко, което може да ви разсее отвън.

Ние бяхме болни, в по-голяма или в по-малка степен, сега приехме Лекаря и всеизцеляващото лечение. Да дадем възможност на това лечение напълно да въздейства в нас и член след член, да проникне в цялото ни същество, да премине във всичките части на тялото ни, в утробата, в сърцето, да очисти душата, да освети помислите, да утвърди ставите заедно с костите, да просвети петте ни чувства и да ни направи обиталище само на Духа, а не обиталище на греха, да ни направи дом на Бога, и да бяга от нас всеки злодей и всяка страст.

Ето колко много неща трябва да направи още Лекарят! Да не Му пречим! Казват, че сънят е благоприятен за изцелението на болния. Тогава да се успокоим, „да заспим“ за всичко външно, за да дадем възможност на приетия от нас Лекар и на Неговото лечение да действат свободни и безпрепятствено в нас с всичката си сила.

А и време ли е сега да се занимаваме със странични неща? Дайте на душата да се нарадва на Господа и Господ -да се нарадва на душата. Отдавна те не са се виждали един друг. Греховете са ги разделяли. О, ако можеше тези грехове никога да не се повторят! Както за онзи, който идва от път, е скъп покоят, така скъпо е за Господа упокоението в нашите души. Той е изморен от това да ни търси и да търси път към нас. Със своите грехове, страсти и светски навици ние сме Го прогонили. И Той през цялото време ни е търсил - ту като изгубената драхма, ту като изгубената овца, и не ни е намирал, защото ние по всякакъв начин сме се изхитряли да се скрием от Него. Случвало се е Той да ни открие някъде, да застане при вратата на сърцето и да тропа, за да Му отворим, но ние не сме Му отваряли; тропал ни е с думите на истината, но ние не сме ги чували; тропал е с терзанията на съвестта, но ние сме ги заглушавали; тропал е с външните скърби, но и това не ни е вразумявало. Накрая ето че настъпи благоприятното време на поста. Ние станахме малко по-благоразумни, потрудихме се в подвига на молитвата и въздържанието, дойдохме на себе си, отворихме Му сърцето си чрез изповедта и съкрушението и Той влезе в нас чрез светото Причастие. Да Му дадем да се наслади на душата ни. Да не смущаваме покоя Му с бързото подновяване на суетата и още повече - на страстните дела и навици...

Колко пъти досега сме Го прогонвали!... Да Го опазим в себе си поне сега. Наистина, милостив е Господ! Той навярно отново ще търси път към нас и отново ще влезе в душите ни. Но какво ще стане, ако сегашното Негово снизхождане към нас е последният предел на Неговото дълготърпение!... Какво ще стане, ако - принуден и след това да си отиде от нас - Той произнесе окончателната присъда: Ето, оставя се вам домът ви пуст (Срв.: Мат. 23:38). Това се случва рядко, но се случва. Откъде да знаем дали няма да стане така и с нас, ако отново допуснем да оскърбим Неговото сърце,

горящо от любов към нас. И тогава какво? Тогава седем най-зли бяса ще влязат и ще върлуват в нас, като ни мъчат и нараняват. Нека да имаме страх от това, братя!

Но да поставим този страх при вратата на нашето сърце, като външен страж и пазител, а вътре с цялата си любов да прегърнем Господа и в това сладостно единение да пребъдем с Него до гроба, като пазим твърдо сегашния завет с Него и обетите, дадени на Изповедта: „Няма да греша повече, няма да греша“, и като продължим по този начин - сякаш току-що сме излезли от купела на Кръщението - в обновения ни живот. Амин.

Св. Теофан Затворник