Въплъщението на Сина Божий – начало на цялото домостроителство на нашето спасение. Великата тайна на благочестието се явява, предвечният промисъл се открива, премъдростта, скрита от векове и родове, се възвестява. Но тайната не престава да бъде тайна.
Днес е началото на нашето спасение! (Тропар на празника) - така Светата Църква определя значението на днешния празник. Тя нарича Светото Благовещение начало на нашето спасение, тоест негов извор, семе, корен. И това е заради извършилото се с него въплъщение на Бог Слово, заради това, че в него Синът Божий е станал Син на Девата. Въплъщението на Сина Божий наистина е начало на цялото домостроителство на нашето спасение. Негово следствие са вече след това раждането, обрезанието, сретението, възрастването в премъдрост и разум, кръщението, явяването на света с проповедта и чудесата Си, страданията и кръстната смърт, възкресението, възнесението на небето, изпращането на Светия Дух на апостолите, устройването от светите апостоли на цялата Божия Църква, обгърнала цялата вселена и достигнала до нас. Виждате сами как семето, положено в Благовещението, се е разраснало във велико спасително дърво, дърво, което покрива с клоните си всички страни на света. Ето ви обяснението на това защо днес е началото на нашето спасение! Но знайте, братя, че за всеки от нас лично домостроителството на спасението става спасително от минутата, когато ние ставаме причастници на неговата спасителност. Може ли в Светото Благовещение да виждаме началото на спасението ни и в това отношение? - Може. Именно в образа на Благовещението и в неговия дух ни се посочват онези главни разположения на сърцето, или онова главно разположение на духа, които свидетелстват за началото на спасението в нас и ни правят достойни за него. Как става това и в какво точно се състои, на това и искам да спра днес вниманието ви.
Представете си колкото може по-живо самото събитие на Благовещението. Благовещение - ето го! Пречистата Дева в смирено молитвено и покорно разположение, пред нея е небесният посланик архангел Гавриил, който благовести. Но невидимо над тях допълват тази картина Бог Отец, благоволил да ни дарува Сина си, Сина, дошъл да изпълни волята Му и Светия Дух, снизхождащ да осени Пречистата. Спрете вниманието си на тази картина и се поучете от нея!
Какво се извършва - великата тайна на благочестието се явява, предвечният замисъл се открива, премъдростта, скрита от векове и родове се възвестява. Настъпило е времето и се изпълнява определеното от сътворяването на света. При все това обаче тайната не престава да бъде тайна. Само Всевиждащият Триипостасен Бог виждал как и защо, по благоволението на Отца, Синът Божий е трябвало да стане Син Човечески и Светият Дух да слезе и да осени за зачатие неизпиталата брак. Ангелският и човешкият свят вижда ставащото, изпълнява заповяданото, но не проумяват извършващото се. Сами ангелите желаят да проникнат в тайната на Боговъплъщението. Но без да проникне в нея, архангелът долита от небесните висини, благовести, убеждава. Още повече не постига тази тайна Пречистата Дева. Независимо от това не само, че не противоречи, но и предава цялата себе си на Божието вседействие. И какво я е предразполагало към такава покорност? Несъмнената увереност, че така иска и така повелява Бог. И ето ви коренното начало, пораждащо спасението в нас! Не виждането на всичко, как е и как трябва да бъде, а само знанието, че така иска Бог, знание, съпроводено с безусловна покорност. Тайните на спасението и досега си остават тайни - и в догматите, и в много заповеди, и още повече в приобщаването с благодатните дарове. Старай се да проникнеш в тях, ако искаш, подражавайки на Ангелите, но преди това им се покори с вяра, въпреки неяснотата, защото не знанието спасява, а вярата. В Благовещението, което е положило началото на нашето спасение, всички само се покоряват, а не разсъждават - и Синът Божий, и Светият Дух и архангелът, и Пресветата Дева! Така да бъде и във всеки от нас!
Гледайте по-нататък как се извършва тази велика тайна на благочестието. С всецяло самоунижение. Единородният Син Божий, Който е сияние на славата и образ на ипостастта на Отца, идва да умали Себе Си, като приема образ на раб, слиза дълбоко, за да вдигне дълбоко падналия, и в унижение, скрито, да извърши благодатното устройване на спасението. Архангелът предвижда, че неизвестната на земята Дева, която непостижимо ще стане Майка на Бога, ще бъде по-почитана от херувимите, несравнимо по-славна от Серафимите; но независимо от това смирено благовести и благоговейно убеждава, и не си тръгва, докато не чува: Нека ми бъде по думата ти. Пречистата Дева като чула от ангела високите думи за Себе Си: Благодатна, благословена си ти между жените, се смутила, като си помислила: какъв ли е тоя поздрав. Тя невиждала в Себе Си съвършенства, макар душата и тялото ѝ да били украсени с тях, и не разбирала как могат да се отнасят за Нея такива похвали, дотолкова, че на небесния посланик му се наложило да приповдигне малко нейното самоунижение, но не с описание на личните И достойнства, а с посочване на Божието благоволение. Не се бой; защото си намерила благодат у Бога - сякаш казва: не поради Твоето достойнство е всичко, а от благодатта, която ще действа в Тебе... Така непостижимо е великото дело на въплъщението, силата на което се простира върху цялата вечност, обгърнато отвсякъде с дълбоко самоунижение и смирение и се извършило в смирения дом на дърводелеца, в град, от който никой не очаквал нищо добро. Със смирение, със самоунижение и в нас започва делото на спасението. Трябва да пристъпим към него с дълбокото съзнание за своята негодност, трябва дълбоко да чувстваме: не зная и нямам сили - по какъвто начин ти е угодно, спаси ме, Господи! А засега вътре в нас има един самонадеян глас: сам зная и сам мога - по това ще познаете, че делото на спасението още не е започнало във вас! Спасява Божията сила; но трябва да считаш за нищо своята сила, за да започне да действа вседействената Божия сила. Самонадеяността е въвела пагубата в света; тя и го държи в гибелно състояние. Трябва да се откажем от нея, за да стъпим на пътя на спасението.
Ето го второто разположение, което е условие за нашето спасение и което заедно с първото съставя следното правило: смири се с цялото си същество и безпрекословно се покори на Божията воля, която устройва нашето спасение. У когото това се осъществи, у него от тази минута започва трудът за извършването на спасението. Пита се, какво да търсим в този труд? - Чистота. И този отговор също ни го дава празнуванато днес Божествено събитие. Защото вижте: кой се въплъщава? - Единородният Божий Син, пречистото сияние на славата и образът на ипостасът на Отца. Кой благовести за това? - безплътният ангел - пречистият служител на съкровената тайна. От кого и как се приема благовестието? - От Девата, и то не другояче, а при условие да бъде запазено девството ѝ, не другояче, а след уверението, че Светият Дух ще слезе върху Нея и силата на Всевишния ще Я осени. Пречистата Дева е останала Дева не само в действието на въплъщението, но и в Рождеството и след Рождеството. Така всестранно е обгърнато от чистота началото на нашето спасение! И спасението ни, личното на всеки, започва с желанието за чистота, продължава с ревността за чистота и завършва с придобиването на чистота. Природата ни е излязла непорочна и чиста изпод ръцете на Твореца. Падението я е направило повредена и нечиста, и това е във всички части и сили на нашето естество. Когато с покорност истински се полага началото на спасението, започва очистването на нечистотите, които ни покриват. Това трябва да помнят ревнителите на спасението! Ревнувай да очистиш ума си от суетните помисли, от заблудите, съмненията и упоритото неверие, ревнувай да очистиш волята си от нечистите цели, порочните склонности, и навици, и греховните дела; ревнувай да очистиш сърцето си от страстните възмутителни движения на похотта, гнева, завистта, омразата, самомнението, гордостта, склонността към чувственост и прочие. Ревнувай за всичко това, докато не въздигнеш естеството си до онази девственост, с която то е било украсено, когато е излязло изпод ръцете на Твореца. Ето ги разположенията, които съставляват началото на спасението, действащо вече в нас, разположения, които ни посочва началото на спасението, положено чрез въплъщението на Бог Слово във Благовещението! Накратко може да се каже така: като отхвърлил всяка самонадеяност в самоунижение, смирено, без мъдруване, се покори на откриващата се Божия воля и действай според нея, като ревнуваш да очистиш себе си от всички нечистоти, с които си обременен чрез прародителското падение и извършените по своя воля грехове!
Ще каже някой: твърде общи са тези правила и наставления. - Отговарям: точно така, общи и всеобхватни, затова и са счетени за главни и основополагащи в делото на спасението. Но също затова те не витаят на някаква неопределена висота, а имат и трябва да имат приложение във всяко спасително действие, съставляват или трябва да съставляват неговата душа. Ще обясня с пример. - Заповядано е: покайте се. - Търсещият спасение трябва, като свали оръжията на ума (като остави всяко мъдруване), да се откаже от всички извъртания и самооправдания, и покорявайки се смирено на заповедта, да изпълни с чисто намерение, за слава Божия. Заповядано е да вършим милостиня. Трябва да се подчини, без да жали себе си и без да осквернява делата си с тщеславие и човекоугодие. Заповядано е да се молим. Трябва да изпълни, като счита себе си за нищо, като непритежаващ нищо и изнемогващ от нужди и страдания. Заповядано е да не се гневим. Трябва да потисне съзнанието за своите права и със самопринуда да се покори на заповедта. И така, което дело и да вземете, във всяко, като скрити пораждащи сили, трябва да бъдат самоотричането, самоуниженито, смирената и неумуваща покорност и безжалостната към себе си ревност за чистотата.
Като осъзнаем това, да започнем така и да действаме за слава на Въплътения Господ, в чест на Пречистата Дева и за своето собствено спасение, за да възпеем не само с езика си, но и с цялото си същество: Днес е началото на нашето спасение. Амин.
25 март 1861 г.
Св. Теофан Затворник
