Какво ще принесем днес в дар на Преблагословената, Зарадвана от Бога Владичица, чрез Която радостта се изля върху целия ни род? Мисля си, какво по-добро можем да ѝ принесем от това - да усвоим на себе си духа на живота И, чрез което всички ние ще станем едно с Нея, като деца на една майка, и ще съставим от всички нас едно - духовно богоблагодатно семейство.

А в какво се състои духът на живота на Владичицата Богородица? В това, че покорява Своята воля на Божията воля. И преди в решителните минути от живота Си - при въвеждането И в храма и при сгодяването И с праведния Иосиф - Тя е проявявала пълно решително послушание; но най-високото съвършенство на тази добродетел се открило в Нея днес, когато Тя казала на Ангела: Нека Ми бъде по думата ти. Защото с тези думи Тя не само желанията Си, но всички сили на душата и тялото Си предала на Божието разпореждане и вседействие, така че оттогава вече не Тя действала, а действаща в Нея станала Божията сила. Затова е и удостоена Тя с такава висота, понеже е придобила такова вътрешно благонастроение.

В този дух на живота подобава да влязат и всички, които се стремят да достигнат мярата на съвършенството, предначертано на християнството от Христос Спасителя.

Какво означа това, което казва апостолът: Вече не аз живея, а Христос живее в мене (Гал. 2:20)? Означава, че той вече няма свои желания и свой разум, а носи в себе си само Христовите желания и разум. Само силите на духа и тялото били на апостола, а действал в него Христос. Как станало това? - Като се отказал апостолът от волята си и се покорил напълно на Божията воля.

Какво означава също и това, което още преди е казал Господ: Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене. Аз съм лозата, вие пръчките (Иоан. 15:4, 5). Както клонката не живее със свой сок, а със соковете на дървото, така и ние, ако искаме да живеем истински, трябва да живеем не със свое, така да се каже движение, а с движенията, изхождащи от Христа Спасителя. Кога ще стане това? - когато Неговата свята воля стане закон на живота ни, изключващ всяко друго странично влияние, което се опитва да влезе в нас и да се превърне в господстващ и определящ закон в нас. Актът на решимост на такава покорност на Господнята воля е присаждането ни към Него като към дърво на живота. А пребиваването ни в тази покорност е пребиваване в това съединение с Него, в това приобщаване към живота Му, или в такова отношение към Него, според което всички Божествени сили, потребни за живот, се изливат безпрепятствено от Него в нас. Който се устрои така - ще придойдат в него твърдост и нравствена сила, благоустроеност и доброплодност на живота; и във всичко това така ще започне да се извършва, че той самият няма да си дава сметка кое откъде се взема у него: откъде са благоразумието и разпоредителността, откъде са изнамирането на средствата и умението им да ги приведе в действие в своето време, в своята мяра и на своето място. А тайната на този живот е една: когато се образува немъдруващата покорност на Божията воля, тогава Бог е, Който действа в нас и иска да действа според благата Си воля (срв.: Фил. 2:13). А където е Бог, там какво няма?

И така, искаш ли такова съвършенство и благо? Подреди живота си така, че всяка твоя крачка, всяко твое действие - и вътрешно, и външно - да бъде изпълняване на Божията воля, изпълняване съзнателно, но безпрекословно и неумуващо - и ще го получиш. А за това направи ето какво. Вникни добре в своето състояние и положение; след това разгърни Божието слово, избери оттам всички правила, които съответстват повече от другите на твоето състояние и положение, и по тях определи как следва да действаш и как трябва да бъдеш разположен във всички случаи на живота си. След като определиш това, започни и да действаш не другояче, а по твое начертание, без да мислиш за последствията, като дори поставиш предел на тази своя първа решимост: до полагане на живота, тоест макар и до смърт, но да не отстъпваш от осъзнатата Божия воля.

Вие, мъжът и жената, погледнете какви са предписанията за вас от Господа и имайте разположение да живеете така: мъжът да обича жена си, а жената да обича и да слуша във всичко мъжа си. Вие, майката и бащата; вижте как Божието Слово ви наставлява да действате, например да управлявате дома си добре, да възпитавате децата си в страх Божий - и започнете неотклонно да действате така, независимо от всичко. Вие, синът и дъщерята; изучете какво е написано за вас в Писанието, например, че трябва във всичко да слушате родителите си заради Господа - и започнете да правите така и ще ви бъде добре и ще бъдете благообразни девойки и юноши пред Бога и пред хората; а от примера на умножаващите се навсякъде еманципирани - разюздани млади момичета и младежи не се увличайте, като знаете, че това е богомерзък, богопротивен, проклет начин на живот и поведение. Ти, съдията, виж как е написано да се извършва съдът, така и съди. Ти, който продаваш и купуваш, погледни как е заповядано да се търгува, така и търгувай. Ти, слугата, виж какво е казано на слугите, според него и постъпвай. Прегледай и общите правила, например: да не се гневим, да не се обиждаме, да не се гордеем, да не вземаме чуждо, да не завиждаме, да живеем в мир с всички, да си помагаме един на друг, да бъдем трезви, да почитаме неделните дни и празниците и прочие. Така нека всеки подробно да изучи кои определения на Божията воля му подхождат и според тях да устрои и да очертае живота си, като на някаква картина, за да е ясно за него как да изпълни Божията воля.

След като определиш всичко така, започни след това да изпълняваш, без да умуваш, особено не разсъждавай за последствията. Това е отличителна черта на истинската покорност на Божията воля - да се върши посочената Божия воля без умуване. Казвай си всеки път в сърцето си: зная, че в този случай Божията воля е такава и ще я изпълня непременно, а какво ще стане след това, не е моя работа да умувам. Господ, Който е дал закона, всичко ще види и промисли за онова, което ще последва. И какъвто и да е случаят, по отношение на който ти знаеш точно определено Божията воля, винаги имай такова разположение. Защото, ако започнеш да размишляваш за последствията, непременно ще свърнеш от правия път и ще сгрешиш. Например, обидил те някой. Божията воля е известна: прости. И прости, без да разсъждаваш. Започнеш ли да размисляш какво ще последва от това - ще се объркаш. Ще се появят мисли, че всички ще започнат да те считат за безхарактерен, за човек без достойнство; и какво още? - че днес един те е обидил, утре друг ще те обиди, след това трети и така нататък - и няма да може да се живее. И ще си кажеш: не, не трябва да прощавам; трябва да отстоявам себе си, и ще започнеш да отстояваш и ще те обземе смущение; и заради какво? - Затова, че Божията воля е била нарушена. А защо е била нарушена тя? - Защото си започнал да размисляш за последствията. Така че кажи веднага: прощавам, Бог така е заповядал - и край на всички колебания. Та нали в целия свят домовладиката е един - Господ. Той всичко вижда, и строгият изпълнител на волята Му никога няма да бъде забравен от Него. вземете за пример светите мъченици! Предлагали им: или се отречи от Христа, или ето ги мъките. Те са знаели каква е в този случай волята на Господа: Който се отрече от Мене пред човеците, той ще бъде отречен пред Божиите Ангели (Лук. 12:9) - и без да мислят за последствията, изповядвали: ние сме християни и от Христа няма да се отречем, и мъжествено понасяли всякакви мъки. Ако бяха започнали да разсъждават: ето какви страшни мъки! - не може да се изтърпят, аз само с езика си ще се отрека, а със сърцето си няма да се отрека, после ще се покая и други подобни, те със сигурност нямаше да устоят. Както действително е имало такива, които се отклонявали от правия път поради такива мисли. Ето и сега много родители са разпуснали децата си до разюзданост - и защо? Не защото не знаят Божията воля, че трябва да ги държат в страх Божий, а защото са започнали да разсъждават какво ще последва от това, за какви ще започнат да ги считат, че сега вече всички са така, че децата ще започнат да скучаят, ще залинеят и подобни нелепости. Започнали така да разсъждават - и разпуснали децата, и ги погубили. А ако веднага бяха отсекли, че по никакъв повод няма да позволят такава излишна снизходителност, ако бяха си казали: както е заповядал Господ да възпитаваме децата, така и ще правим, и на косъм няма да отстъпим от Божията воля, и децата ще наставляваме строго, за да не смеят и те да отстъпят в нещо от нашата воля, от реда на християнския живот - ако бяха постъпили така, нямаше да се появят у нас такива безобразия, за които се говори навсякъде и които скоро като притча и всесветовно осмиване ще обиколят земята. Също и децата защо са се отдали на разюзданост? Защото са започнали да разсъждават. Или не, тези за нищо не разсъждават, а правят така, защото в главите им духа вятър. Струва им се, че те изразяват висока мъдрост, а на дело повтарят историята на нашата прамайка, увлечена от предмета на всезнанието.

Не съжалявайте, че се спрях малко по-дълго от обичайното на тази тема и че нарушавам реда на словото си. Тези дни чух докъде стига своеволието на младежите и девойките в по-големите ни градове. И преди знаех това, но мислех, че го правят някакви там. А то не някакви, а с високи титли. Ето докъде се е стигнало. Мисля си, нека поне мимоходом да кажа, дано някой да чуе. И да ни избави Господ от такива порядки: родителите от разпускането, децата от злия дух на своеволието. На това ме наведе светлият лик на послушната и с готовност покорна Божия Майка. Ето на кого трябва да се подражава, и не само младите, но и всички хора от всички възрасти, звания и състояния. Както Тя казала на ангела: Нека бъде по думата ти

 (Лук. 1:38) - тази дума била Божията дума; така нека да казва всеки във всичите си дела: да ми бъде по Божията дума. Както е определил Господ, така и ще живея и ще действам; няма да слушам своята воля и няма да си позволя да се увличам от злия дух на времето. Нека говорят и мислят за мен каквото си искат. Само едно търся - да ходя неотклонно по Божията воля, и никога няма да я наруша съзнателно, макар и затова да ме заплашват скръбни последствия.

Такова разположение трябва днес да обнови в себе си всеки, който го е имал, или да го придобие, ако не го е имал - и това ще бъде най-приятен дар за Преблагословената Владичица, Която и ще го приеме радостно, и благословение за него и за онзи, на когото е дарът, ще измоли с ходатайствената Си молитва от щедро въздаващия Господ. Амин.

25 март 1856 г.

Св. Теофан Затворник