Житието на свети Иоан Лествичник; как да станем съвършени подражатели на свети Иоан

Днешният неделен ден се посвещава на паметта на свети Иоан, автор на “Лествицата”. Не е нужно да се говори защо е наредено така в светата Църква. Светият пост е установен не само за наше очистване, но и за укрепването ни в доброто, не само за това, да сложим добро начало, но и да се придвижим напред по пътя към съвършенството. Така, за да не би някой, като се е потрудил малко в доброто, като е извършил няколко подвига, или е провел известно време строг духовен живот, да помисли, че той вече е извършил всичко, или е отишъл далече по пътя към съвършенството, на всеки от нас днес се напомня паметта на свети Иоан Лествичник, та спомняйки си за него, да си представим мислено и неговата света “Лествица” и като измерим чрез нея своите трудове, да определим по-вярно какво сме изминали и какво ни предстои да изминем. За да ви помогна в това спасително дело, би било по-добре от всичко съкратено да ви опиша светата Лествица на възхода към богоподобното съвършенство. Мисля, че това ще ни се удаде най-добре чрез описване на живота на свети Иоан Лествичник: защото не само със своята книга, но и с живота си той ни показва стълбата, по която е необходимо да се изкачва всеки, който желае да се усъвършенства в духовния живот. И тъй, слушайте.

Житието на свети Иоан Лествичник е кратко, но то в малкото съдържа много, или по-добре казано - всичко. Ето неговият живот:

Още от детските си години той възлюбил Господа и без да гледа на примамливите надежди, които са му давали естествените дарби и голямата ученост, той напуснал своето родно място и се отдалечил в Синай, за да се освободи от многото пречки към духовния живот. Сложил така добро начало, с постъпването си в светата обител той предал себе си изцяло на опитен ръководител и имал такова поведение, като че душата му нямала ни свой разум, нито своя воля. Като потискал у себе си по този начин своята самонадеяност и своеволие, той скоро се освободил от свойственото на даровитите хора високомерие, придобил небесна простота и достигнал съвършенство в трудовете и добродетелите на послушанието.

 Когато неговият духовен ръководител напуснал земния живот, свети Иоан, изгаряйки от любов към по-голямо съвършенство, бидейки вече укрепнал в добродетелите на монашеството - и външни и вътрешни, - излязъл на попрището на безмълвието. Като си избрал удобно място за този подвиг, той прекарал четиридесет години в уединение, строго въздържание и подвижничество, в непрестанна молитва и богомислие, а най-вече в сълзи, които са били за него храна ден и нощ.

Поради това той скоро възлязъл на най-високата степен на чистотата и станал съсъд на особени Божии дарования: прозорливост, дръзновение в молитвата и чудотворството. Когато е трябвало да избират духовен ръководител за светата обител, всички братя единодушно го поставили за свой игумен, като някакъв нов Моисей, а той, снизхождайки от духовната планина на богосъзерцанието, предложил на всички като богописани скрижали своята света “Лествица”, в която е представил образец на съвършен християнски живот, преминат от самия него и с Божията благодат начертан в сърцето му. Ръководейки така монашеското братство, той достигнал предела на видимия живот и отминал в горния Иерусалим.

Ето целия живот на свети Иоан. Аз не засегнах подробности, имайки предвид да покажа само ония степени, по които той се е изкачвал към съвършенството, за да се поучим. И за всекиго е лесно да забележи, че тези духовни степени са били главно три: напускане на света с всичките му надежди, трудове на послушанието по съветите на ръководителя и безмълвие, което го е направило достоен за особени Божии дарования и богомъдро ръководене на светата обител. Тези степени са общи за всички светии, просияли с християнско съвършенство на земята, в което сами можете да се уверите, като прочетете с внимание животоописанието на всекиго от тях. Тия степени трябва да преминем и ние, ако искаме да бъдем истински християни.

Някой би казал: това е живот на монах пустинник, а ние сме миряни, живеем в съжителство с хора, как ще приложим неговия начин на живот? Макар някой да би желал да подражава, той не би могъл да стори това, защото ние се намираме при съвсем други условия на живот. Но, братя, силата не е във формата. Ние не можем да преминем трите показани степени в тоя вид, както свети Иоан ги е преминал и както ги преминават всички монашестващи. Но можем да ги преминем така, както те могат да бъдат преминати в света и в съжителство с миряни, в друга форма, но в същата сила. Преди всичко нека им дадем съвременно название. Отричане от всичко или напускане на света, това ви е ясно. Послушание - това е живот в добри трудове, не по своя воля, но по съветите на други. Накрая, безмълвие - това е вътрешен стремеж да бъдем непрестанно в сърцето си с Бога и когато някой достигне това, той започва да проявява сила Божия, или особени дарования. Да видим сега как това може да бъде изпълнено от мирянина и даже се изпълнява от нас.

Така, което у свети Иоан е напускане на света и уединяване в светата обител Синай, у нас е напускане на греховния живот и обръщане на ума и сърцето към богоугаждане: защото светът е символ на греховния живот, а монашеската обител - символ на добродетелния живот. Който напуска греха и желае да живее свято, той прави същото, което прави онзи, който напуска света и постъпва в светата обител. Ако вие в този пост сте принесли искрено покаяние и сте обещали да не оскърбявате повече Бога с греховете си, вие сте истински подражатели на свети Иоан, когато той, напускайки света, се отдалечил в Синайския манастир. Но вие трябва да пребъдвате неотклонно в това си намерение и да спазвате неговите изисквания, за да станете негови подражатели и във втората степен на възхода му към съвършенство.

На втората степен, в светата обител, свети Иоан носил труда на послушанието под ръководството на своя духовен ръководител. В какво трябва да се състои това послушание в нашия житейски бит? - В изпълнение на изискванията, определени от начина на живот на всекиго от нас, като членове на семейството и обществото и като духовни чеда на Църквата. Върши това, което гласят тези изисквания, и ще бъдеш добър послушник. Слуга ли си, изпълнявай заповедите на служенето. Баща и майка ли си, изпълнявай родителските заповеди. Син ли си, изпълнявай заповедите на синовството. Съдия ли си, изпълнявай заповедите на правосъдието. Търговец ли си, търгувай, както е заповядано. Ако гражданското устройство иска нещо, изпълни го. И всичко, което светата Църква заповядва, изпълни от малкото до голямото. Всичко това е спасително послушание, когато се действа не по своя воля, а както е предписано. Свети Иоан е имал ръководител. Кой е вашият духовен ръководител? - Църковните пастири. Питай и се осведомявай винаги и постъпвай според техните указания. Те ще съобщават на всички не своята воля, а заповедите на Евангелието и установленията на светата Божия Църква. Ето как всеки от вас, оставяйки греховете, ще започне да живее в трудовете на доброто и в изпълняване на различните Божии заповеди под ръководството на законните пастири. Тогава ще бъде подражател на свети Иоан във втората степен на неговото съвършенство.

Накрая, как да му подражаваме в неговото безмълвие? Ето как. Помислете какво значи безмълвие? Външно - това е отдалечаване от всичко и пребиваване в самота, а вътрешно - това е отстраняване на всякакво разсейване на мислите и съсредоточаване в сърцето си, за да пребиваваме там неизменно, пред лицето на Всевишния Бог. Външното безмълвие не е по вашите сили и в житейския бит то може да се яви случайно, но вътрешното уединение е във ваши ръце. Върху него именно и внимавайте, като се грижите по всякакъв начин, колкото се може по-често да влизате вътре в себе си, във вашата вътрешна килия и там да прекарвате насаме с Бога. У дома ли сте, или на път, на работа или в храма, напрягайте се да не откъсвате вниманието си от сърцето и не отклонявайте окото на вашия ум от Божието лицезрение. И ще бъдете уединени и безмълвни. Потребността от вътрешно безмълвие се ражда в душата вследствие на добросъвестния труд за изпълнение на Божиите заповеди. Докато страстите и греховните навици владеят сърцето, не е възможно да имаме вътрешно безмълвие: това е така поради тяхното свойство. Трудът в доброто и изпълнението на Божиите заповеди изтръгва страстите и греховните навици от нашето естество. Тогава се ражда желание да бъдем само с Господа. И погледнете: ония, които са укрепнали в добрите дела и добро разположение на духа, често, или във време на молитва у дома и в храма, или във време на благочестиво размишление и четене, така силно се съсредоточават в себе си и потъват в такова безмълвие, че не забелязват как времето минава, и биха желали часът на молитвата у дома или четенето в храма да не свършва, за да бъдат по-дълго в това блажено състояние. Това е началото на вътрешното безмълвие, възможно и в семейния бит. Нужно е да се продължи животът в трудовете на доброто, с непрестанни грижи и молитва тези минути на вътрешно безмълвие да бъдат по-чести. И ще бъдат. Господ не ще пренебрегне труда на любовта. Необходимо е да се избягва във всекидневието на живота всичко, което разстройва това благонастроение и охлажда блажената топлота на вътрешното безмълвие.

Ето как всеки от нас може да стане пълен подражател на свети Иоан Лествичник. Но, братя, тичайте така, че да постигнете целта (1 Кор. 9:24). Възхождайте до пълната възраст на Христовото съвършенство (Еф. 4:13). Виждате прекрасен образец. Пред него стореното от нас е нищо. Но за това сега няма да говорим. Забравяйки онова, което е минало, нека се стремим напред, към почестите на небесното звание в Христа Иисуса. Амин.

2 април 1861 година

Св. Теофан Затворник