Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.04 14:26 - Превъзходната азбука за всички, или за трите реда подвизи
Автор: savaarhimandrit Категория: Други   
Прочетен: 90 Коментари: 0 Гласове:
0



 ПРЕЗ ЧЕТВЪРТА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

 

Превъзходната азбука за всички, или за трите реда подвизи

 

Вече два или три пъти ви говорих за това, колко опасно е да падаме в такива грехове, за които вече сме се покаяли, и поради това колко по-сериозно трябва да се погрижим да не изпаднем в такова неразумие, което би ни причинило голяма беда. Мисля, че ония от вас, които са внимавали върху това и са имали доброто намерение да не отстъпват от даденото обещание, биха желали да знаят как е по-удобно да достигнат тая блага цел, а именно: как трябва да се устроят и външно, и вътрешно, за да избегнат нови падения, и какви правила трябва да се спазват, за да преодолеят всяко изкушение и да устоят в доброто. Аз искам да удовлетворя това ваше желание, и то не от мое име, а от името на свети Иоан Лествичник, чиято памет празнуваме днес.

Известно е на всички ви, че свети Иоан е автор на книгата духовна “Лествица”, от която носи и презимето си. В тази книга той подробно е изяснил как трябва да постъпва човек, който се е покаял, за да устои в доброто и да не падне отново в предишната нечистота. Ще използвам от нея главното, което засяга този въпрос.

Без труд, казва той, е трудно да преодолеем предишните лоши навици. Впрочем зная, че за Бога всичко е възможно, за Него няма нищо невъзможно (Иов. 42:2). Тъй че Бог всичко може и е готов всичко да направи за нас и у нас. Но и ние трябва не само да прибягваме към Него с молитва, а и сами да вложим усилия и трудове, съответно на нашето намерение. И това намерение и тези трудове трябва да предшестват Божията помощ и да я привлекат. Пълният успех зависи от нашето собствено желание и от нашите собствени усилия, подпомогнати от Божието съдействие. Обаче, ако първото, т.е. желанието и усилието, не предвари - не ще последва и второто, т.е. Божието съдействие.

Божието съдействие е несъмнено. Но ние самите къде трябва да насочим нашите усилия и трудове? В отговор на това свети Иоан Лествичник посочва толкова трудове и подвизи, колкото букви има в гръцката азбука, и нарича това азбука в тоя смисъл, че както учениците трябва да четат най-напред азбуката, така и ония, които искат да се освободят от греховете и да преуспеят в добродетелите, трябва най-напред да усвоят подвизите, които той изброява.

Ето, казва той, превъзходна азбука за всички: пост, покайни сълзи, мълчание, бдение, труд, търпение в страданията, съкрушение, отлагане на житейските грижи във време на молитва, смирение, безмълвие, опазване на сърцето, съсредоточаване на мислите, смиряване на плътта и пр. Не изброявам всички посочени подвизи, защото е трудно да се запомнят. А по-добре би било и изброените, и неизброените да разпределя на групи, та по-лесно да ги започнете и приложите на дело.

Първата група подвизи се отнасят към тялото. Да вземем нашето тяло в ръце, да му бъдем господари, а не роби. На всеки член да наложим подвиг и да го овладеем. Да приучим стомаха на въздържание и пост, ръцете на труд, да обуздаем езика с мълчание, да не даваме свобода на очите всичко да виждат и на ушите всичко да слушат, да избягваме свободни или неприлични движения, прекомерен сън и угаждане на плътта. Изобщо да се стараем да ограничаваме плътта и да я приучим на строг живот, без да я жалим, помнейки заповедта на Апостола - да не превръщаме грижите за плътта в похоти (Рим. 13:14), както и оная беда, която сполетя Израил поради плътоугодие, в което той надебеля, затлъстя и забрави Бога.

Втората група подвизи се отнася към душата. Първо - да обърнем поглед към нашия вътрешен мир и да внимаваме върху себе си, да избягваме разсейване на мислите по различни работи и предмети. За да успеем в това, трябва да си спомняме часа на смъртта и последния съден ден, когато ще бъде изречено последното решение: “Елате, благословени, или - идете, проклети”. Когато съсредоточим вниманието си върху това, веднага ще отпаднат всички странични помисли и ние ще стоим сами пред лицето на Бога, молейки Го да бъде милостив към нас. За вярващия това е неотменим закон. Нито едно друго средство не ни отрезвява така, както чувството при спомена за смъртта и Божия съд. Как сме се подготвили да се явим пред Бога? Това ще ни даде най-вярната защита срещу греховните влечения и изкушения.

Третата група подвизи се отнасят до установяване на нов порядък на работите и заниманията в нашия живот. Както по-рано, когато работехме за греха, всичко в живота ни бе приспособено за удовлетворяване на нашите страсти, така и сега, когато се освободихме от греха, всичко трябва да приспособим за борба със страстите. Във всичко трябва да установим нов порядък - в нашите занимания и външни дела, в семейството, в отношенията ни с други лица. Всичко трябва добре да обмислим и решително да проведем, за да не се разстрои нашето добро намерение и да не се подхлъзнем отново към старото. И когато подреждаме нашия нов порядък на живота, трябва да помним две неща: да отстраняваме всички поводи и случаи, които биха възбудили страстта, от която страдаме, както и да не се страхуваме от това, какво ще кажат хората за промяната на нашия живот, която не можем да скрием. Нека повече се страхуваме от Господа, тъй като Той е казал: който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели (Марк. 8:38).

Ето и всичко! Да владеем плътта чрез строгия режим на въздържанието, а душата - чрез внимателно съсредоточаване, да поставим пред Божия съд всички промени в порядъка на нашия живот, без да се страхуваме и без да се срамуваме от никого. Нека направим това и ще се предпазим от падения. Ще изразя това по-определено: да бъдем строги към плътта, без да се смущаваме от мнението на другите, да имаме страх Божий, да помним смъртта и съдния ден, да внимаваме върху себе си. Когато така се устроим, врагът не ще има достъп до нас. Ние ще бъдем като в укрепен град. А ако сатаната дори ни нападне някога, той веднага ще бъде отблъснат и победен. Ако внимаваме върху себе си, ние ще почувстваме неговото нападение и като го му се противопоставим чрез строгост към себе си и без боязън спрямо хорското мнение, ще го победим чрез чувството на страх пред съда. Строгостта към себе си, свободата от осъждането на другите и страхът пред Божия съд са три меча с двойни остриета, против които не може да устои никакво вражеско изкушение. Докато у нас тези оръжия са здрави и силни, врагът не ще ни безпокои. Защото, ако ние сме ги приготвили и ги пазим, сатаната не ще ни изкушава с нищо, а ще употреби цялата си хитрост да ни ги отнеме, т.е. или да разсее нашето внимание, или да ни застави да отслабим строгостта към плътта и към човекоугодничеството, или ще премахне страха от съда и ще предизвика сърдечно охлаждане. Успее ли в това, ще започне да ни скланя и към грях, а не успее ли - ще отстъпи. Като знаем това, нека пазим повече от всичко нашите духовни оръжия, да помним винаги Божия съд, да избягваме угаждане на плътта и да пазим неизменно новия духовен порядък в живота си, макар това да ни струва труд и страдания. Така несъмнено ние ще устоим, при съдействието на Божията благодат.

Но при всичко това, говори свети Иоан Лествичник, винаги трябва да бъдем внимателни. Сатаната не дреме и ще употреби всякакви хитрини, за да ни излъже. Отначало той ще се оттегли напълно и ще престане да ни безпокои с изкушения, за да помислим, че вече сме се освободили от страстта, и като се предадем на безгрижие, да намалим нашата бдителност. Ако не забележим тая хитрост и отслабим нашето внимание, врагът ще ни въвлече в много помисли и преди да се опомним, ще свърже сърцето с порочните дела, така че ние сами на себе си ще причиним беда.

Ако не успее в това, ще започне да пристъпя с тънки и мигновени помисли, за да ни измами да излезем от крепостта, та на открито да ни обезоръжи и плени. Ето как става това. Посред каквато и да е работа, като стрела прелита мисълта, че ние, както изглежда, доста сме успели. Ще прелети такава мисъл и като че ли изчезва. Но следата от нея остава в душата като цепнатина. И ако пропуснем това без внимание, веднага силите ще започнат да намаляват и в душата ще възникнат желания ту за снизходителност, ту за развлечение, ту за отлагане на строгостта в живота. Ако се подадем на последното, не сме далече от падението в грях.

Ако и това не се удаде на духовния враг, той ще започне да ни подбужда към излишни подвизи - или към строг пост, или към дълги молитви, или към уединение, или към нещо друго свръх мярката, която ние сме си определили в порядъка на нашия нов живот. Тези прекалености винаги разслабват силите, разстройват порядъка и причиняват смущение, в което на сатаната лесно се удава да ни победи.

Ако и тук няма успех, той ще започне към всяко наше добро да преплита свое зло, както бръшлянът се увива около стройните дървета. Ние се залавяме за назидателно богомислие, а той ще ни обърква с любопитство за тайните на Писанието и така ще ни охлажда и ще подхранва нашето самомнение. Ние искаме да бъдем внимателни да не оскърбим някого, а той ни подбужда към вредно човекоугодничество. Ние се страхуваме да осъждаме, а той бърза да ни внуши равнодушие и към доброто, и към злото. Така и в много други неща сатаната вплита своето, казва свети Иоан - към страннолюбието-чревоугодие, към разсъдителността суровост, към кротостта лицемерие, към радостта самомнение, към надеждата леност и пр.

Виждате ли колко насаждения, както опитните в духовния живот наричат тези опити на духовния враг. Виждате колко насаждения и затова трябва да удвоим нашето внимание и бдителност. В помощ на това, ето какво е нужно да направим: да си намерим опитен духовен ръководител, на когото като поверяваме всичко, да молим Господа да му внушава да ни казва винаги добро, за възрастване. Или, ако е възможно, да си намерим духовен единомислен брат и с него да поддържаме взаимна откровеност и взаимно вразумяване и укрепване. В душеспасителните книги също можем да намерим поука и разяснение на неясните случаи в нашите помисли, чувства и сърдечни изживявания. С тези средства, при искрено желание да избягваме лошото и с молитвен поглед към Бога, винаги ще бъдем силни да разплитаме хитрините на лукавия, да забележим злото, което ни се готви, и да го отблъснем с нашите духовни оръжия.

Ако спазим всичко това, ще се спасим от падения. Но трябва да помним, че тези трудове получават своя венец тогава, казва свети Иоан, когато в нашето светилище влезе Божият огън. Защото тогава вече не ще ни безпокоят по-рано вкоренилите се лоши склонности. Нашият Бог е огън, който изтребя (Евр. 12:29) всяко разпалване и бунт на страстта, всяка вкоренила се в нас склонност и всяко заслепление от греха. Тогава към нас не ще пристъпят безгрижието, безчувствието, неразсъдителността и слепотата - тези причинители на всяко падение в греха и на всяко греховно състояние. Амин.

 

6 март 1866 година

 

Св. Теофан Затворник




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 928409
Постинги: 2514
Коментари: 0
Гласове: 779
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31