Днес празнуваме възкресяването на светия и праведен Христов приятел четиридневния Лазар.   Той бил жител на близкото до Иерусалим  селце  Витания.   Нашият Спасител  често  обичал  да посещава дома на Лазар и бил желан негов гост. Иисус обичал Лазар    и сестрите му. Лазар имал две сестри — Марта и Мария Случило се, че Лазар тежко заболял. В това време Христос бил някъде отвън реката Иордан.  Мария пратили съобщение на Христос, че техният брат е болен. Навярно те са се надявали, че Господ веднага ще тръгне за Витания и ще изцери болния. Но Христос тръгнал едва на третия ден. Преди да тръгнеТой казал на учениците Си:  „Лазар, нашият приятел е заспал, но отивам да го събудя"", а после направо им казал: „Лазар умря!" Когато дошли във Витания, Лазар бил вече от четири дни в гроба. Марта посрещ­нала Иисуса и Му казала:  „Господи, ако беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, ще ти даде Бог." Иисус й рекъл: „Брат ти ще възкръсне; Аз съм възкресението и животът, и който вярва в Мене, и да умре, ще оживее." След това дошла и Мария, паднала при нозете на Иисус, и казала също: „Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми." Виждайки скръбта на двете сестри, Иисус се натъжил и се просъл­зил. Завели Христос при гроба, в който бил погребан Лазар. Гос­под Иисус казал, да вдигнат камъка от вратата на гроба. Разнесло се тежко зловоние от започналото разложение.  Иисус вдигнал очи към небето и се помолил на Своя Отец, обърнал се След това към мъртвеца и с висок глас извикал: „Лазаре, излез вън!" Мъртве­цът оживял. Христос заповядал да го развържат от погребалните повивки и Лазар излязъл от гроба за голямо учудване на присъству­ващите.

Мълвата за станалото чудо мълниеносно се разнесла в близкия град Иерусалим и мнозина дошли, и като видели възкръсналия Лазар, повярвали в Иисуса. Това обаче извикало голяма тре­вога у първосвещениците и фарисеите. Те се побояли да не би целият народ да тръгне подир Иисус и решили да убият — Христос и Лазар.

Според древно църковно предание Лазар след възкресяването му се преселил в остров Кипър, гдето бил впоследствие ръкополо­жен за епископ и след като поживял още 30 години, втори път по­чинал. Подир много години при византийския император Лъв Мъдри светите му мощи били пренесени в Цариград и положени в храм, наречен на негово име.

Възкресяването на Лазар е убедително доказателство, че Хри­стос е наистина Божи Син, че Той наистина е възкресението и животът. Възкресяването на Лазар е залог и уверение и за на­шето бъдещо възкресение. Тази мисъл е изразена и в днешния празничен тропар

„За да ни увериш в общото (бъдеще) възкресение, Ти — Христе Боже, преди Твоите страдания си възкресил от мъртвите Ла­зар. . .". С неговите молитви ни помилуй! Амин.