В този ден, неделя трета след Пасха, чествуваме свв. мъже мироносци и светите жени мироносици. Мироносци са двама мъже - Иосиф от Ариматея, един от седемдесетте тайни ученици на Христос, и Никодим, един от първенците иудейски - оня същият, който една нощ бе дошъл при Иисус (Иоан 3:1—21).

Жените мироносици бяха   първите   достоверни   свидетели    на Христовото възкресение,  а тия двама достопочтени мъже снеха от Кръста Тялото на Господа „обвиха го в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват" (Пс.19:40) и го положиха в новия гроб. За тях се разказва, че първият, който бил виден член от еврейската Синагога, бил изключен от нея, защото открито проповядвал за Възкресението на Иисус, а вторият  бил удостоен да види Възкръсналия и също станал дръзновен Негов проповедник, поради което бил много пострадал от юдеите. Затова е наредено да се чествува днес и тяхната памет заедно с тая на мироносиците. Тъй  и подобаваше, щото тия,  които бяха  най-привързани  към Господ   Иисус   по   време на Неговото служение и  му   засвидетелствуваха голяма любов при страданията и погребението Му, да се удостоят първи да Го видят възкръснал и да изживеят радостта на Възкресението и първи да бъдат Негови проповедници. Някога първом жената съгреши, а после и мъжът; сега пък жената първа получава вестта за Възкресението. А наричат се тия жени  „мироносици", понеже според евангелското повествование, след като минала събота подир погребението, те купили аромати и благовонно миро и дошли да помажат тялото на Иисус съгласно тогавашния иудейски обичай. В ранното утро на първия ден на седмицата (неделя) те бързешком се запътили към гроба. Навярно те са знаели, че гробът е заварден от стража, но тая мисъл не ги плашела. Любовта им към Лежащия в гроба сподавила у тях всеки страх. Защото в любовта няма страх (1 Иоан 4:18). Една мисъл само ги тревожила - кой ли ще им отвали камъка от вратата на гроба понеже той бил много голям. Но когато дошли до гроба, ето, виждат, че камъкът е отвален! И не само това, но видели нещо още по-достойно   за   удивление -ангел   Господен   седи върху камъка на вратата гробни, а вътре в самия гроб видели и други два ангела. Върхът на удивлението, на страха и радостта заедно, обаче, било явяването на Самия възкръснал Господ, Който ги поздравил с думите:  „Радвайте се!"

Светите евангелисти ни споменават имената само на няколко от мироносиците: Мария Магдалина, от която Христос бе изгонил седем бяса. Тя първа бе дошла на гроба и първа бе видяла възкръсналия Христос. В своята голяма скръб отначало тя Го не познала и помислила, че е градинарят. След възкресението, според едно древно църковно предание, тя се явила пред римския император Тиберий и му известила за станалото чудо. След това тя се установила в гр. Ефес, гдето и починала, погребана от св. Иоан Богослов. По-късно при император Лъв Мъдри светите и мощи били пренесени в Цариград.

Втората   от мироносиците била Саломия,  дъщеря - както се смята - на праведния Иосиф, обручника на св. Дева Мария, жената на Зеведея, и майка на Иоан,   любимия  Господен  ученик. Третата мироносица е Иоана, жената на Хуза, домакин на цар Ирод. Четвърта била Мария Клеопова, петата - Сусана, шестата - другата Иоана. По всяка вероятност ще да са били още и Мария, майка на ап. и евангелист Марко, а също и двете сестри на Лазар - Марта   и Мария! Всички тия, както се спомена, бяха следвали Господ Иисус по време на проповедническото Му служение, подпомагайки Го с материалните си средства. Те Му останаха верни и предани до самата Му смърт, и при погребението Му. Затова и св. Църква заслужено е посветила третата следпасхална неделя на тия богопредани жени - първи свидетелки на Възкресението. Тяхното дело на мироносици и проповеднички за Христовото възкресение е достойно за спомен и похвала.

С молитвите на Твоите мироносци и мироносици, Христе Боже, помилуй и спаси нас!   Амин!