Право на избор Правото на избор ни е дадено от Нашият Създател и никой не може да решава вместо нас. Сам Христос е питал: „Искаш ли да те изцеря...“ защото е уважавал това наше право, въпреки че и животът и смъртта ни са в Негова власт. Сега обаче виждаме как ни отнемат това право. Започнаха да делят хората на „отговорни“ и „безотговорни“. Извършилите „процедурата“- „отговорните“ са със специални права за пътуване и допуск до всички места за развлечение. Обсъжда се дори дали „безотговорните“ да бъдат допускани в църквите. Гонят ги от монастирите. Доживяхме и това църквата да обяви отказалите „процедурата“ за грешници. Не че не сме, но по други причини. Очевидно е, че проблемът не е медицински, а политически, защото под формата на живот ни предлагат смърт. При това не просто физическа, а духовна - вечна смърт. Физическата е във властта на Бога. Бог избира каква да е и кога да дойде при нас, както и причините и обстоятелствата около нея. Път към духовната смърт е твърдението, че от Светото Причастие или от каквото и да е в църквата можем да се заразим. Такова твърдение е по страшно и от убийство, защото се отнася до вечния ни живот. Излиза че Животодателя ни убива – да не бъде! Това е толкова противно на Истината, че би могло да бъде измислено само от един – дявола и подмамените от него. Причината за такъв начин на мислене е духовното невежество. Не се познава устройството на света и как се случват нещата в него. Това, че и атом от атом не мърдат от местата си без Бог да знае за това. Как до всеки от нас е поставен ангел, който „брои“ и ни пази (или не) от всяко вирусче, което зла сила носи към нас и т.н. Случайна смърт няма. Тя идва когато Бог реши, че духовните плодове които даваме са достатъчно зрели за да бъдат прибрани или пък са гнили и биват изхвърлени в свое време. Краят на живота е завършека на нашият изпит за духовната ни пригодност да бъдем жители на Царството Божие, там където е и Нашият Създател. Има само една смърт, която е под наш контрол и от която не трябва да умираме. Не трябва да умираме от страх. Това е така защото такъв страх би бил свидетелство за нашето неверие. Нали ако сме с Бога кой ще е против нас. Всичко е от Бога и нищо в този свят не става без Неговата воля или допущение. За тежкото заболяване което ни сполетя, сме си виновни ние самите, защото се отдалечихме от Господа. Забравихме какво е нашето предназначение - да бъдем Божии синове: „...вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния.“ (Псалтир 81:6), а ние като пренебрегнахме Вечния се предадохме на „земни радости“ - грехове, които наскърбяват Бога, защото предпочитаме да ядем „пръст“ като червеи, вместо да сме чеда Божии. Предлагат ни „процедура“, чрез която да си върнем стария „добър“ живот, но всъщност това не е лечение а евтаназия. Няма да навлизам в подробности защото в Интернет има достатъчно информация и всеки, който желае може да се запознае. Все повече световно известни учени и специалисти лекари добиват смелост да говорят против тази „процедура“ и я смятат не само за безполезна, но и за вредна. Колко вредна засега не може да се каже със сигурност, защото все още не са правени изследвания освен тези които в момента се извършват над нас. Това вероятно знаят само производителите, но за нас които се наричаме християни е достатъчно дори само това което пише в характеристиката на един от „лекарствените продукти“ на сайта на министерството на здравеопазването: „... *Произведен в генетично модифицирани човешки ембрионални бъбречни (human embrionic kidney, HEK) 293 клетки чрез рекомбинантна ДНК технология. Този продукт съдържа генетично модифицирани организми (ГМО).“ „човешки ембрионални бъбречни клетки“ - означава, при няколко милиарда ваксини, че тези клетки са набавени от хиляди абортирани ембриони т. е. убити човеци. Другите „продукти“ изменят човешкия геном, което се прави за първи път. Това означава, че човекът става ГМО-организъм, а какво ще последва от това никой не знае. Боим се от вноса и производството на ГМО-продукти, а сега ни предлагат ГМО-човек. За жалост тази материя е твърде сложна. Еедни професори оборват други професори и ние твърде трудно можем да се ориентираме коя е истината. Виждаме обаче нарастващия всекидневно огромен натиск във всички възможни посоки и с всякакви средства да се постигне целта – всички да станат „отговорни“. На места то вече стана задължително или както по меко го наричат масово, независимо че противоречи на повечето, поне европейските конституции. Ние не сме добитък, ние сме овци от Божието стадо и следваме, при това доброволно, само Него. На този свят всичко се подчинява на Бога, дори и дявола и никой не може да отнема свободата на избор дадена ни от Него. Сега е време за проверка на духовната твърдост на нас православните християни. Първият вариант е да предпочетем тази „модерна процедура“, която ще ни даде възможност да запазим онова което имаме, живот на материална задоволеност, пътувания и развлечения. Вторият е, като се отречем от нея да бъдем подложени на лишения, отхвърлени от обществото, от работа и може би на гонения. Не знаем още до къде ще стигне всичко това. Това разбира се е личен избор и всеки от нас може да избере едното или другото. Понеже нещата са необратими, преди да направим тази стъпка, трябва добре да я обмислим. Да сме сигурни, че това е нашето решение и че то не е плод на внушение или принуда или друга някаква зависимост. Със сигурност обаче всеки от нас е свободен да постъпи според съвестта си и да не осъжда ближните си за техния избор.