Притча от св. Варлаам за живота и смъртта на човека

       Всички ние знаем, че след смъртта ни единствено нашите дела ще застанат с нас пред Божия Съд. Освен това, добре разбираме, че в този живот трябва да се обогатяваме с това, което ще ни последва във вечността, т.е. – добрите дела. Затова, най-страшният враг за себе си е онзи, който живее така, като че ли никога няма да умре. Всички знаем добре това, но продължаваме да живеем, сякаш че няма Бог, че няма бъдещ живот, че не е имало и няма да има. Затова е необходимо да ни се напомня и говори за необходимостта да се обогатяваме с добри дела, защото само чрез тях можем да сме щастливи и в бъдещия живот. Казаното дотук ви е добре известно, но вие не го изпълнявате. Затова ви го напомняме отново:

       Преподобни Варлаам, в своята притча за живота и смъртта на човека, разказва: „Гражданите на един голям град имали обичай да си избират за цар някой чужденец от непозната страна, но само за една година. След това го сваляли от престола и го заточавали на един необитаем остров. Там той, във всевъзможни лишения, умирал. Такава била участта на няколко царе.

       Веднъж, в упоменатия град бил облечен в царска власт един твърде мъдър мъж. Като узнал за трагичния край на своите предшественици и за мястото, където след година щял да бъде захвърлен, изпратил на острова мнозина верни свои роби, много злато, сребро и скъпоценни камъни. Подготвил всичко за своето добруване и когато, след година, бил изпратен на онзи остров, заживял там безгрижно и радостно.“

Какъв е смисълът на притчата? Градът – това е този суетен свят.

Гражданите на града са бесовете, които чрез светските съблазни ни завличат в ада.

Царете – това са праведниците и грешниците. Първите се обогатяват с добри дела и с тях отиват в рая. Вторите, като нямат нищо, освен лошите си дела, погиват.

На какво ни учи притчата? На това, че сегашният наш живот е поле, на което ние трябва да сеем добри дела. Семената ще порастат и ще принесат плод, т.е. резултата от добрите дела, с които ще се наслаждаваме в обителите на небесния ни Отец.

Ако не сеем добри семена, нищо добро няма да ни очаква в бъдещия живот. Словото Господне казва за това: Събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви (Мт. 6: 20–21). Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !