Истинското покаяние и молитвата на праведника за грешника вършат чудеса

Разказ за светия наш отец Василий за това как е избавил със своите молитви измамения от бесовете

младеж

В житията на светиите понякога четем за чудни, страшни и поразителни събития. За да ви убедим в това, днес ние предлагаме на вашето внимание едно от тези събития, записано в житието на св. Василий Велики.

       Живял в Цариград един велможа, който имал единствена дъщеря, която искал да посвети на служение Богу. Дяволът, като не можел да понесе желанието на велможата, възбудил в един от слугите страст към девицата и той пожелал, каквото и да става, да се ожени за нея. Отишъл при един чародей да иска съвет и помощ за това. Той пратил младежа при сатаната, който го попитал: „Вярваш ли в мене?“. „Вярвам“ – казал младежът. Сатаната продължил: „Така де, вие всички вярвате в мене, когато се нуждаете от моята помощ, а след като ви помогна, отново се връщате при вашия Христос. Напиши ми собственоръчно, че се отричаш от Него завинаги и тогава ще изпълня желанието ти“. Нещастният младеж се покорил на сатанинската воля, а сатаната изпълнил желанието му. Възбуждана от бесовете, дъщерята на велможата на свой ред почувствала непреодолима страст към слугата на своя баща и започнала да моли баща си да я даде за жена на слугата. Как ли не ѝ възразявал бащата, колко ли не плакал, как ли не я умолявал да се откаже от това намерение! Но тя останала непреклонна и заявила, че ще се самоубие, ако не бъде омъжена за слугата. Тогава бащата отстъпил и я дал за жена на младежа.

       В началото всичко било наред, но след това някои от съседите забелязали, че младежът не се прекръства, не ходи в храма и не се причастява със светите Тайни. Те казали това на невестата и тя осъзнала целия ужас на своето положение. Но за щастие, след първите пристъпи на отчаянието, се съвзела. Завела мъжа си при св. Василий Велики, а той, като изслушал пълното признание на младежа за всичко и искреното му разкаяние, го затворил в една килия и му наложил пост и молитва. След това и той почнал да се моли за него. Изминало известно време. Св. Василий отишъл при младежа и го попитал: „Как се чувстваш, сине мой?“. „Намирам се в голяма беда, отче – отговорил младежът, – защото бесовете не ме оставят на спокойствие.“ Светителят казал: „Не бой се, чедо. Само вярвай“. Осенил го с кръстното знамение и го оставил. След няколко дена св. Василий отново отишъл при него и пак го запитал: „Как си?“. „Сега само отдалече чувам воплите на бесовете и вече не ме мъчат.“ Четиридесет дена след затварянето на младежа в килията св. Василий отново дошъл при него и го запитал: „Как си, брате?“. „Сега, слава Богу, съм добре, отче. Тази нощ те видях да се бориш с дявола и да го побеждаваш.“

Светителят събрал целия църковен клир и множество християни. Цяла нощ прекарал с тях в молитви за младежа. На другия ден с пеене на псалми го завел в храма. Тук дяволът със страшна сила нападнал нещастника. Младежът започнал да вика: „Светий Боже, помогни ми!“.

       Св. Василий казал на дявола: „Нима не ти стига твоята гибел, та мъчиш и другите?“. Дяволът отговорил: „Обиждаш ме, Василие. Той дойде при мене, а не аз при него, ето и неговото писмено отричане е в ръката ми. Ще го покажа на Съда на общия Съдия“. Светителят казал: „Благословен Господ Бог мой! Тези хора няма да отпуснат ръцете си и ще ги въздигат към небето дотогава, докато не ми върнеш саморъчно написаното от този човек“. Обърнал се към народа и казал: „Издигнете ръце към небесната висота и всички, със сълзи, викайте: „Господи помилуй !“. Всички застанали на молитва с изправени към небето ръце. По време на молитвата, за учудване на всички, написаното от младежа паднало от храмовия купол и било взето от Божия светител. Всички се изпълнили с необикновена радост и прославили и благодарили Богу. А св. Василий показал написаното на младежа и го попитал: „Знаеш ли, брате, чия е тази разписка?“. „Да, светителю Божий, моята ръка я написа“ –отговорил запитаният. След това владиката пред всички скъсал разписката и причастил младежа. А той и жена му излезли от храма, като гръмко хвалели и благодарели Богу.

       Като чухте този разказ, вие разбира се, ще се съгласите с нас, че в житията на светиите можем да срещнем чудни случаи, страшни и поразителни, а заедно с това и поучителни. Да, чуден е този разказ от живота на св. Василий Велики, защото разкрива до каква степен грехът се е вкоренил дълбоко в човешката природа и страшните от това последствия, до които грехът довежда човека. Поразителни са дързостта на дявола и силата на неговите козни. Но в края на краищата, поучителното в подобни случаи е, че се вижда, че няма грях, който може да победи Божието милосърдие. Че то е безгранично към искрено каещите се, и че молитвата на праведника има велика сила пред Божиите очи.

       Да вложим това, братя, в сърцата си и непрестанно да помним, че на земята сме като войници по време на сражение, и че за нас е необходимо постоянно да се борим с плътта, със света и дявола и постоянно да имаме под ръка тези духовни оръжия, които са ни посочени в Словото Божие и са ни дадени за борба против враговете на нашето спасение. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !