Как трябва да постъпваме, когато нашите врагове се въоръжават срещу нас

Пренасяне на мощите на нашия отец Иоан Златоуст, архиепископ на Константинопол, и неговото послание до епископ Кириак

       Когато нашите врагове ни причиняват зло, гонят ни и ни преследват, тогава ние, вместо да постъпваме по Божията заповед – Обичайте враговете си (Лк. 6: 3) и да се въоръжим с търпение, започваме да скърбим и униваме, да се озлобяваме против тях и да ги одумваме. Нашето сърце се разкъсва на части. Така, братя, не бива да постъпваме, защото огънят не се гаси с масло. Но ще кажете: какво да правим? Нима да хвалим враговете си след сторените ни от тях злини? Да се радваме ли на страданията, причинени ни от тях? Да ги забравим ли?

       Какво да ви отговоря? Ще оставим настрана първите два ваши въпроса. Ще отговорим на третия със следното: Свети Иоан Златоуст, когато бил изгонен от Цариград, утешавайки своя приятел, епископ Кириак, който също бил в изгнание, между другото му писал: „Не скърби много, брате Кириако, а вземи пример от мен. Когато ме изгониха от Цариград, аз не обърнах внимание на това, но си казах: „Щом искат да ме изгонят, нека ме изгонят, защото цялата земя е Господня и всичко, което я изпълва, също. Ако искат да ме разсекат надве, нека ме разсекат. Тогава ще съм подобен на пророк Исая. Ако искат да ме хвърлят в морето, тогава ще си спомня за Иона. Ако ме хвърлят в яма, тогава ще съм като Даниил, хвърлен в лъвовата яма. Ако ме убият с камъни, тогава с душата си ще бъда като първомъченика архидякон Стефан. Ако ми отсекат главата, пред мене ще застане Иоан Кръстител. Ако поискат да вземат имуществото ми, ще бъда подобен на Иов, който казва: Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна (Иов 1: 21). Затова, брате, отстрани от себе си плача, скръбта и унинието и се моли Богу и за нас“.

       Братя, разбрахте ли сега отговора на вашия въпрос дали е възможно да се утешите, когато вашите врагове ви гонят? Както виждате, дадохме ви отговор, който може да ви утеши, и доказателство за това, както мислим, достатъчно убедително, с пример от живота на св. Иоан Златоуст. Да, по наше мнение, наистина убедителен пример. Нима св. Златоуст не бил благочестив? Не бил ли красноречив? Не бил ли велик? Не бил ли добър? Но както сега чухте, и той имал врагове, и него го гонели. Безпокоил ли се той от това? Не. „Не го смятах за нищо“ – казал той. Затова, братя, повтарям, може да се утешите. Подражавайте на св. Златоуст, по време на гонение, мислете като него и всичко ще бъде наред. Тогава вашата душа ще се успокои, вълненията на сърцето ще стихнат, скръбта и сълзите ще преминат, както слънчевият зной изчезва с появата на дъжда. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !