Разказ от св. Григорий Двоеслов за монаха, починал с епитимия, от която, след тридесетдневно поменаване, бил освободен

       За душите на починалите вярващи, но неуспели да принесат достойни плодове на покаяние, са спасителни принасяните за тях молитви. Правените в тяхна памет благодеяния и особено принасяната за тях безкръвна Жертва на Тялото и Кръвта Христови. За особено умилостивяващата сила на безкръвната Жертва за починалите св. Кирил Иерусалимски казва: „Превелика полза имат душите, за които се принася моление, когато се предлага светата и страшна Жертва“ (Тайновод, слово V, гл.  9.). За това учи и св. Златоуст. „Да не се леним – казва той – да помагаме на починалите и принасяме молитви за тях, защото има обща, очистителна за целия свят, Жертва… И без съмнение, възможно е чрез принасяните за тях Дарове и споменаването им да получат опрощение“ (в/у I Коринт. Беседа 41.). Това се потвърждава и с примери:

Св. Григорий Двоеслов посочва следния: „Един монах падна на смъртен одър и разкри на своя брат, че в килията им е скрито злато. Но трябва да се отбележи, че манастирът, в който той живееше, беше общежителен и според устава му всичко беше общо и никой нямаше право да счита, каквото и да е за свое, а още повече да го укрива. След това за постъпката на монаха узнаха и другите братя, а накрая, като на началник, беше казано и на мен. За да почувства монахът тежестта на своя грях и да се разкае, забраних на братята да го посещават. А след смъртта му, за да не вършат другите подобен грях, заповядах да го погребат извън манастирското гробище и върху гроба му да хвърлят скритото от него злато. Всичко беше изпълнено. Минаха тридесет дена след смъртта му и ми стана много мъчно за него. Като мислех, че в задгробния свят той страда, започнах да диря средства, които да облекчат участта му, и се спрях на следното: Извиках иконома и му наредих да отслужи за починалия тридесет заупокойни литургии. Също наредих на всички да направят обща молитва за него. Това разпореждане беше твърде благотворно за починалия. В деня, когато беше извършена за него тридесетата литургия, той се явил на своя роден брат и казал: „Досега, брате, жестоко и страшно страдах, а сега съм добре и съм в светлина“. Братът на починалия разказал за видението си на иконома и всички се убедили, че покойникът е избавен от мъки заради спасителната, принасяна за него Жертва“.

       Затова, братя, с вяра във великите и неизчислими заслуги на пострадалия и умрял за нас Господ, колкото често е възможно, сами молитвено поменавайте и молете служителите на олтара да споменават пред Божия Престол, по време на принасянето на безкръвната Жертва, вашите починали братя. Благотворната сила на тази Жертва, както виждате, се простира и извън пределите на този свят, и разбира се, дава опрощение и покой на душите, които поменавате. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !