Светите Божии угодници понякога сами посочвали местата за построяване на манастирите им

Поучение по словото от Лимонара за Иоан Монах, изцелен от болестта си от свети Иоан Кръстител

       Някои от манастирите процъфтяват, разкрасяват се и забогатяват, защото местата на които са построени, били приятни на светиите, на които са посветени тези манастири. Тези светии избрали и игумените им. Ще покажем това със следните примери:

       Имало един свещеномонах, твърде благочестив и братолюбив, живеел в манастир близо до Иерусалим. Архиепископ Илия искал да го постави за игумен на този манастир, но старецът търсел уединение и тръгнал с един от учениците си към планината Синай. По пътя, близо до Иордан, го обхванала треска и той не могъл да продължи. С голям труд се добрал до една пещера и влязъл в нея. През нощта насън му се явил един мъж и го запитал: „Старче, накъде си се запътил?“. „Отивам на планината Синай“ – отговорил старецът. Явилият се мъж му казал: „Моля те, не отивай“. А старецът бил толкова слаб, че повече не можел и да говори с него. Явилият се станал невидим. Но на следващата нощ неизвестният мъж отново се явил на стареца. „Защо ти, който си монах, искаш да се махнеш оттука? Послушай ме.“ „Кой си ти?“ – попитал монахът. Отговорът бил: „Аз съм Иоан Кръстител. Затова ти заповядвам – не ходи никъде оттука. Тази малка пещера е по-добра от планината Синай. Защото тук често идваше Господ Иисус Христос да ме посещава. Ако дадеш дума, че няма да се махнеш оттук, ще те изцеля!“. Старецът с радост обещал на Кръстителя, че ще изпълни неговата воля и на мига оздравял. Заселил се в пещерата и останал в нея през целия си останал живот. Построил църква и основал, по молитвите на свети Иоан Кръстител, велик манастир.

       От разказаното е ясно, че някои от манастирите процъфтяват, разкрасяват се и забогатяват, защото местата, на които са построени, били приятни на светиите, на които са посветени тези манастири. Тези светии избрали и игумените им. Посоченият в повествованието пример не е единствен. Четете историята, макар и само на руската Църква, и в нея ще видите, че светиите и след преминаването в задгробния живот се отнасяли с любов към местата, които обичали приживе, и към построените там манастири, на които били отци и щедри благотворители. Сами виждате това.

       В заключение да кажем: не бива да забравяме, че светиите, и от другия свят, не прекъсват общението си с нас, запазват любовта си към нас, остават наши приятели, отци и молитвеници за нас пред Господа. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !