Житейските дела и нужди не възпрепятстват нашето спасение

От Лимониса – за Доротей отшелник

       Който престане да се грижи за своето спасение и се лени да ходи в Божия храм, и да се моли вкъщи на Бога, винаги започва да оправдава своята небрежност с работа. „Аз съм грешен – обикновено казва такъв човек, – няма накъде. И мене ми се ще понякога да се помоля, да помисля за спасението си, ама работата ме натиска; свършиш нещо, погледнеш – друго те чака; свършиш го – трето не търпи отлагане и т.н.“

       Такъв човек говори така за свое оправдание. Според неговите думи, за да се спасиш, трябва да стоиш със скръстени ръце, и за да угодиш на Бога, трябва да си безработен или да не се занимаваш с нищо светско и въобще – да не се трудиш.

       Да видим дали това е така. Примерите от живота на светиите ни показват колко неоснователни са тези „основания“.

       Авва Доротей работил денонощно. През деня излизал от пещерата, в която живеел, и отивал в пустинята, събирал камъни и с тях строял килии за монасите. Нощем плетял кошници от палмови клонки. Хранел се със сух хляб и почти не спял.

Преподобни Захарий (17 ноември) бил сарач, св. Евхарист – пастир, преподобни Евлогий – каменар.

 Св. Павлин, епископ Нолански, доброволно се предал в робство.

Тежка работа работил и св. Александър, епископ Комански – преди приемането на сана бил въглищар.

„Един от гръцките патриарси пасъл мулета, друг живеел в уединение на Атонската планина, на собствените си плещи носил пшеница от морето по голяма стръмнина, където била килията му, и няколко години живял като работник в един от манастирите“ (Писма. Светогорец, изд. 1865 г.).

А светите апостоли сами за себе си казват, че проповядвайки светото Евангелие за Царството Божие, денонощно се трудели да изкарат насъщния си хляб. Нито у някого ядохме хляб даром, а работехме с труд и мъка деня и нощя (Сол. 3: 8), писал апостол Павел на солунските християни.

       Какво ще ми кажете сега вие, които говорите, че работата ви пречи да вършите делата на спасението? Ето, както виждате, има хора на тежкия труд, които намирали време за спасението на своите души. Някои се грижели не само за собственото си спасение, а може би и за хиляди други, поверени им от Бога за обгрижване. Но посочените примери са само капка в морето. Четете житията на светиите и ще видите, че мнозина от тях са носили такива трудове, че в сравнение с техните трудове вашите са нищо и не си струва да се говори за тях. Работата ли е виновна за небрежността към делото на вашето спасение? Не, не е тя, братя, а вашата алчност за придобивки или преди всичко вашият навик, а по-добре казано – страстта да се прекарва свободното време в безделие и разпуснатост.

       Зарежете алчността за придобивки, зарежете познанството с развратни другари, прекарвайте свободното от работа време спокойно и благочестиво със своето семейство, на празниците посещавайте Божия храм, разговаряйте с благочестиви хора, по време на работа размишлявайте за Бога, за душата, за Страшния съд, дръжте в ума си молитвата. А да се говори, че работата пречи на душата, е грешно и недобросъвестно. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !