Поучение по словото за това, че милостинята, която се дава на беден, се дава на Христос

Светите отци ни учат така за милостинята:

Златоуст казва: „Велико и драгоценно дело върши милосърдният човек; т.е. да се дава милостиня е по-голяма добродетел, отколкото да се възкресяват мъртви, защото тук ти благовестиш за Христа, а там – Той на тебе“ (Беседа 36. Към народа).

Св. Василий Велики: „Велико дело е милосърдието, защото полученото от бедните на земята го получава Христос, Който е на небесата“.

Истина ли е това? Истина ли е, че като подаваме милостиня, благовестим Христос? Вярно ли е, че каквото получат бедните от нас на земята, го получава Христос? Бъдете уверени, че това е самата истина, братя, и думите на вселенските учители се потвърждават на дело.

Един човек, който живеел в Цариград, бил необичайно милостив към бедните. Когато минавал по градските улици, след него винаги вървели мнозина бедни и той на всеки давал милостиня. Негов познат веднъж го попитал: „Какво те накара да бъдеш толкова милостив?“. Той отговорил: „Когато бях десетгодишен, веднъж отидох в храма и от свещеника, който поучаваше народа, чух, че който дава на бедния, влага своето подаяние в ръцете на Самия Христос. Усъмних се в това и помислих: Христос сега е на небето и седи отдясно на Отца – как може да бъде на земята и да приема онова, което се дава на бедните? С такива мисли, връщайки се у дома, изведнъж видях един беден, над когото беше Христос. Ужасих се. И какво видях? Когато един от минаващите подаде на бедния хляб, Сам Христос взе хляба и в замяна на това благослови подаващия. Като видях това, повярвах, че даващият на бедния дава на Самия Христос и оттогава, колкото мога според силите си, раздавам милостиня“.

Братя, светите отци правилно учат, като казват, че подавайки милостиня, ние благовестим Христос. Даденото от нас на нищия, който е на земята, се приема от Христос, Който е на небесата. А щом те правилно учат, не трябва да се безпокоим, че милостинята ни може да пропадне и да не получим награда за нея. Щом милостинята е приета от Христос, без съмнение, никога няма да пропадне и наградата за нея.

Блажени Августин, сякаш от Името Божие, казва: „Аз, казва Господ, взех. Аз и ще въздам“ (Трактат за скъперничеството и разкоша).

А щом това е така, значи че Сам Христос е гарант, че раздаденото заради Него няма да пропадне. Никога няма да пропадне. Защото верен е Господ във всичките Си слова (Пслт. 144: 13), защото не може да се отрече от Себе Си (II Тим. 2: 13). Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !