Поучение по словото, предложено от Григорий Черноризец – да не се леним за спасението си

       Има твърде много хора, които, покаяли се за греховете си и получили прошка за тях, след изповедта, веднага почват да грешат, отново очернят себе си със скверни грехове, казвайки, че нищо не се е случило, и се утешават, като си казват: „Бог е милостив, Бог пак ще ни прости“. Добре ли постъпват тези хора, или не? Ние сме убедени, че това е твърде лошо, и това убеждение се затвърдява от поучението на един от църковните учители – Григорий Черноризец.

       За това той казва следното: „Братя, да отхвърлим световната злоба, да не се оплитаме отново в плътските страсти – преяждането, пиянството, блудството, които разтляват душата и тялото. Нашият живот тук е кратък; затова да се погрижим за душите си, да се потрудим за спасението си; да се постараем с добри дела да загладим нашите грехове. Да не постъпваме така – днес покаяли се, а утре да вършим неща по-лоши от греховете преди изповедта. Ако днес си умил мръсното си тяло, а утре отново го омърсиш – щеш ли да имаш полза от умиването? Точно тъй не ще има полза и този, който днес се е покаял, а утре отново почне да греши. Та каква полза наистина може да има за тебе твоето покаяние, когато ти отново, след оправданието, се връщаш към греха? Ще бъде ли твоята молитва чута? Ще можеш ли да избегнеш гнева Господен? Не, защото колкото е велика Божията милост, толкова тежки са и Неговите наказания. Господ ще съди всеки според делата му и всеки ще получи въздаяние по тях. Блажен е човекът, изкушаван да съгреши, и не съгрешил. Но горко на раздвоеното сърце и на грешника, който върви по два пътя“.

       И тъй, братя, както виждате, нашето убеждение, че продължаващите да грешат след изповедта постъпват лошо, е вярно. Защото, както чухте от поучението на светия отец, за тях и покаянието е безполезно, и тяхната молитва не се приема от Бога, а ги очаква Божият гняв. Това непременно трябва да е така и ще бъде така. Защото продължаващите да грешат след изповедта, първо –- проявяват неблагодарност към Бога, Който им е простил, и второ – показват маловерие към Него, и най-после, трето – разкриват развратеността на своето сърце. Как би погледнал царят на роба, заслужил смъртно наказание, но му е било простено, ала той в същия час се захваща, както преди това, за своите зли дела? Разбираемо е, че царят ще се разгневи още повече против него, и злият роб ще бъде безполезно да очаква отново прошка. Но тъй както към упоменатия роб, ще бъде постъпено и към грешника, продължаващ да греши след изповедта, и така, разбира се, събира за себе си гняв в деня на гнева и праведния Божи съд.

       Да помним, братя, че Божието дълготърпение има граници, след които нищо няма да ни защити от небесния гняв. Да помним, че след изповед трябва с всички сили да се стремим да се грижим за поправянето на нашия живот, за очистването от скверните грехове, и въобще, че трябва да вървим по пътя, посочен от Божиите заповеди. Да постъпваме така, че като дойде времето, да се явим пред Божието Лице не като чеда на греха, гнева и проклятието, а като чеда на светинята, любовта и благословението. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !