Тежко и горко на този, който забогатява за себе си, а не за Бога

Поучение по словото за житието на св. Епифаний

       Псалмопевецът казва: Лъвчетата бедстват и търпят глад, а ония, които дирят Господа, не са лишени от никое благо [Богатии обнищаша и взалкаша; взыскающии же Господа не лишатся всякого блага (Пс. 33). Църковнослав. текст]. Какво означават тези думи? Това, се казва в Пролога, че Господ не изоставя никого, който се Нему уповава. А ние ще добавим от себе си, че те още означават, че не е добре за онзи, който трупа богатства за себе си, а не за Бога.

       В града, където епископ бил св. Епифаний, веднъж настанал глад и била голяма скръб. По това време там живял богатият болярин Фавстиян, който имал огромни запаси от храна. Той бил езичник. Епифаний му казал: „Приятелю, дай ми пшеница, та с нея да нахраня гладните. След време ще ти изплатя своя дълг“. Фавстиян отговорил: „Върви при твоя Бог, Той ще ти даде“. Епифаний отишъл в храма на светите мъченици и цяла нощ със сълзи се молил на Бога, та Той да нахрани гладните. Наблизо имало идолско капище, в което никой от външните не можел да влезе, защото веднага умирал. Но Епифаний чул глас, който му казал: „Иди в идолското капище!“. Епифаний отишъл. Вратата сама се отворила пред него, той влязъл. Вътре намерил много злато. Взел го и отишъл при Фавстиян, купил всичките храни, които били при него, и нахранил гладните. Освен това жителите на града напълнили с храна и своите домове. Когато всичко, което имал Фавстиян, било разпродадено, той изпратил в Калибрия единадесет кораба и там ги напълнили с жито. Когато корабите се връщали, на сто версти от родния град ги застигнала буря и ги потопила заедно с житото. Като чул това, Фавстиян започнал да хули Бога Всевишни и Епифания, но хулите, разбира се, не му върнали нито житото, нито корабите. Разказът добавя: „Сбъднаха се псаломските думи: Богатии обнищаша и взалкаша; взыскающии же Господа не лишатся всякого блага (Пс. 33)“.

       Наистина, прав е псалмопевецът, неговите думи станали ясни. Ето че богатият обеднял и огладнял, а търсещите Господа се сдобили с всякакви блага. Първото винаги се случва с тези, които забогатяват за себе си, а не за Бога. Виждаш, че нечестивият се извисява като ливански кедър, а след това, но той премина, и го няма (Пс. 36: 3). И това става още тук, в сегашния живот. А какво ще бъде за користолюбивия по-нататък, какво ще бъде, когато той чуе: Безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? (Лк. 12: 20). Чак тогава той ще разбере, че всичко земно, което му е принадлежало, е останало от тази страна на гроба му. А на него са му останали само лошите дела и проклятията на онези, които са го надживели, и тях той ще отнесе на Божия Съд.

       Затова, дойдете сега вие, богатите; плачете и ридайте за бедите, които идат върху вас.
Богатството ви изгни и дрехите ви молци изядоха (Иак. 5: 1–2). Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !