Постинг
01.04 11:36 -
Не трябва да се напуска храмът преди края на службата
Не трябва да се напуска храмът преди края на службата
Поучение по разказа за това как дяволът извежда хората от църквата преди края на службата Някои, от леност, напускат храма преди края на службата и смятат това за нищо. Но всъщност то е много лошо, братя, защото не друг, а дяволът е този, който ни гони от храма преди време, и следователно, напускайки църквата, когато не трябва, самите ние угаждаме на врага на нашето спасение. Сега ще ви разкрием това. В Печерския манастир живял един прозорлив старец. Казвал се Матей. Веднъж, когато бил на мястото си в храма, той погледнал към братята, които стояли на певницата, и видял един демон в някакви странни дрехи, окичени с разни цветчета. Демонът обиколил монасите и хвърлил върху всекиго по едно цветче. Към когото цветето се прилепвало, ставал като безумен, измислял си някаква незначителна причина да напусне църквата, излизал и като пристигал в килията си, лягал да спи. А към когото цветчето не се прилепвало, оставал и внимавал в пеенето. Старецът разказал това на братята. Като чули това, монасите решили да не напускат службата до отпуста. Затова, братя, да знаете, че когато напускаме храма преждевременно, ние съгрешаваме и вършим това, което е угодно на врага на нашето спасение. Той не дреме и винаги се опитва да ни вкара в грях. Затова му се противопоставете и когато ви изкушава да напуснете църквата не навреме, кажете му това, което монах Исаак някога казал: „Не, аз не съм твой, дяволе, а Божий“, и продължете да стоите в Божия храм бодри и благоговейно до края на службата, като възнасяте ума си към небесното, вечното и божественото. Амин. Автор – протоиерей Виктор Гурев Превел – Епископ Сава (Тинков) (Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
Поучение по разказа за това как дяволът извежда хората от църквата преди края на службата Някои, от леност, напускат храма преди края на службата и смятат това за нищо. Но всъщност то е много лошо, братя, защото не друг, а дяволът е този, който ни гони от храма преди време, и следователно, напускайки църквата, когато не трябва, самите ние угаждаме на врага на нашето спасение. Сега ще ви разкрием това. В Печерския манастир живял един прозорлив старец. Казвал се Матей. Веднъж, когато бил на мястото си в храма, той погледнал към братята, които стояли на певницата, и видял един демон в някакви странни дрехи, окичени с разни цветчета. Демонът обиколил монасите и хвърлил върху всекиго по едно цветче. Към когото цветето се прилепвало, ставал като безумен, измислял си някаква незначителна причина да напусне църквата, излизал и като пристигал в килията си, лягал да спи. А към когото цветчето не се прилепвало, оставал и внимавал в пеенето. Старецът разказал това на братята. Като чули това, монасите решили да не напускат службата до отпуста. Затова, братя, да знаете, че когато напускаме храма преждевременно, ние съгрешаваме и вършим това, което е угодно на врага на нашето спасение. Той не дреме и винаги се опитва да ни вкара в грях. Затова му се противопоставете и когато ви изкушава да напуснете църквата не навреме, кажете му това, което монах Исаак някога казал: „Не, аз не съм твой, дяволе, а Божий“, и продължете да стоите в Божия храм бодри и благоговейно до края на службата, като възнасяте ума си към небесното, вечното и божественото. Амин. Автор – протоиерей Виктор Гурев Превел – Епископ Сава (Тинков) (Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог

Гласове: 1298
