Поучение по слово от Патерика

Един монах подвижник имал навика да чете килийното правило заедно с друг монах и по време на четенето често се просълзявал, поради което прекъсвал молитвата. Веднъж другият брат го попитал: „Кажи ми, каква мисъл те спохожда по време на четенето на правилото, че плачеш така горчиво?“. Монахът отговорил: „Брате, прости ми, винаги, когато чета правилото, виждам Съдията и си представям, че стоя безмълвен пред Съда, а Съдията сякаш ми казва: „Защо грешеше?“. И аз, като нямам какво да отговоря за свое оправдание, устата ми се затварят и затова плача и прекъсвам четенето. Прости ми, че с това може би те смущавам. Ако искаш, ще четем правилото поотделно“. Братът му отговорил: „Не, отче, аз, ако не плача, то поне вътрешно се съкрушавам за греховете си“. Господ, като видял смирението на последния, му пратил дар на благодатни сълзи.

О, братя, да би Господ дарил и нас с тези благодатни сълзи! Ето светиите, както виждате, казват за себе си, че нямат отговор пред Съда и плачат. А ние, обременени с беззакония и потънали в грехове, трябва да плачем денонощно! Как ще се явим на оня свят с нашите грехове? Какъв отговор ще дадем на Съда за тях пред безбройните ангели и човеци? Как ще се оправдаем? Уви, цялата ни правда е като разкъсана дреха пред Бога, т.е. парцал, който за нищо не става. Там всяка уста ще бъде затворена. Къде е светостта на мислите ни и чистотата на намеренията ни? Къде са християнската вяра и любов? Къде са плодовете на смирението, милосърдието и правдата? Къде са подвизите на самоотричането? Къде са добрите мисли и чувства? Няма такива. Поради нашата безотговорност ни остава само да плачем и да скърбим, да ридаем и да се съкрушаваме за греховете си. Ние, грешниците, само чрез сълзи и съкрушение можем да намерим прошка от Бога. Сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш (Пс. 50: 19) – казва Давид. А апостолът учи: Скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение (II Кор. 7: 10). Сам Бог ни призовава към сълзи: Обърнете се към Мене – казва Той чрез пророк Иоил – от все сърце с пост, плач и ридание. Раздирайте сърцата си, а не дрехите си, и се обърнете към Господа, вашия Бог (Иоил 2: 12–13).

Наистина, щастлив е онзи, който, по примера на светиите, цял живот плаче за греховете си, който не сваля, така да се каже, печалната одежда от загубилата невинността си душа. Но дори и само известно време през живота си да прекараме в истинско съкрушение за греховете ни, то не ще е безплодно, защото даже и малкото време на покайни сълзи ще бъде записано със златни букви в книгата на живота и ще послужи за облекчаване на бъдещата ни задгробна участ. Затова, да не се срамуваме от сърдечните си сълзи, да не задържаме покайните въздишки в душите си, защото те са балсам за греховните ни рани. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !