За наказанието на децата

Поучение по книгата „Премъдрост Соломонова“ за наказанието на децата

Задълженията на родителите към техните деца са многобройни. Родителите трябва да обичат децата си, да ги хранят и да се грижат за тяхното правилно възпитание, да им внушават здрави представи за православната вяра, да ги учат на християнски живот, да ги отстраняват от лоши компании, да ги учат на всичко добро, да им служат за добър пример и накрая, когато е необходимо, да ги наказват благоразумно.

Да се накажат децата? Какво може да бъде по-трудно, по-тежко, по-мъчително за родителското сърце? Както искате, братя, гледайте на това, но наказанието на децата понякога със сигурност е необходимо.

И младата овошка се подрязва, когато се ашладисва с резници от добър сорт; клоните ѝ се подрязват, а корените ѝ се окопават. Но вижте я, когато порасне, колко е красива и какви прекрасни плодове дава! Но в гората стои едно диво ябълково дърво, което не е подрязано, не е присадено. То е заобиколено от пелин и плевели и ако опитате ябълка от него, няма да ви хареса. Тя е кисела и горчива. Затова и Словото Божие, и светите отци ни учат да не оставяме децата без наказание. Мъдрият син Сирахов учи: Който обича сина си, нека по-често го наказва, за да се утешава отпосле с него. Който поучава сина си, ще има помощ от него и между познайници ще се хвали с него (Сирах 30: 1–2). И апостол Павел казва: Всяко наказание изпърво не се показва да е за радост, а за скръб; но отпосле на обучените чрез него то принася мирен плод на праведност (Евр. 12: 11).

Също и в Пролога, в словото за книгата на Премъдростта, четем за наказанието на децата: „Внимавайте върху това, което е казано: наказвайте децата си, докато са малки. Ако обичаш сина си, не жали пръчката и го наказвай в младостта му, за да те радва в старостта ти. Ако не го наказваш, докато е млад, много вероятно е да се ожесточи и да престане да ти се покорява. В „Първа книга Царства“ се разказва, че имало един израилски първосвещеник на име Илий, смирен и кротък, усърден във всяко добро дело. Той имал двама синове, но когато ги виждал да вършат злини, не ги наказвал, не им забранявал, а им давал пълна свобода. Те продължавали да вършат зло. Как завършило това? Бог казал на Илий: „Понеже не наказваше синовете си, те ще умрат от меч, а ти и целият ти дом ще умрете заради твоите синове“. Вижте, този човек бил много години свещеник в Израил, живял богоугодно, но понеже не наказвал децата си – загинал. И щом Господ така наказал Илий в Стария завет, на какво наказание ще бъдем подхвърлени ние, които живеем във времето на новия закон и не учим децата си на добро? И свети Златоуст говори за това: „Тези, които не наказват своите деца и не ги учат на целомъдрие, ще бъдат осъдени по-строго от разбойниците. Разбойникът предава на смърт тялото, а небрежният баща –душата“.

Така че, братя, наказанието чрез любов и благоразумие, разтворено чрез внимание, е добро за децата. И как би могло да бъде другояче? Синът ви е откраднал нещо дребно. Ако не го накажеш, по-късно ще открадне и нещо голямо. Дъщеря ти се е увлякла по нощни танци. Не я спирай и няма да разбереш как ще пропадне. Та малко ли подобни случаи могат да се посочат, особено в последно време? Например, децата се събират да пият вино или да пушат. Трябва ли да ги галите по главата? Трудно е да си представим какво зло за тях може да се случи по-късно, ако това не бъде предотвратено навреме. Затова любовта ви към децата да не бъде сляпа, а разумна. Където може, моля, дайте им свобода, а където трябва – сложете им юзда. Соломон казва: Глупостта се привързала към сърцето на момъка, но изправителната пръчка ще я махне от него (Притчи 22: 15). Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !