Против неблагочинно стоящите в храма   Слово за богослужението. Как да стоим в църквата със страх Божий   В едно от църковните поучения от Пролога за това как да стоим в църквата със страх Божий се казва: „Възлюбени деца и братя, когато дойдете в църквата, имайте голям страх и благоговение към това, което се пее по време на Божествената литургия, и не разговаряйте за житейските дела в Божия храм. И пред земния цар стоят със страх, за да не си навлекат гнева му, и в негово присъствието се страхуват да се взират един в друг, за да не бъдат подложени на наказания за това. Колко повече трябва да се грижим, когато стоим пред Бога в църквата – не само да не разговаряме помежду си, но и умът ни постоянно да е вглъбен в пеенето и молитвите! Не нарушавайте богослужението с разговори, смях и дрямка, а слушайте и внимавайте, както се пее: „Всякое ныне житейское отложим попечение, яко да Царя всех подымем“. А тези от вас, които искат да се сподобят със спасение, трябва да се погрижат, особено по време на молитвата, за душевната си чистота, да не се съблазняват от дяволските козни и да не се впускат в пустословие“.  Така ни учи Църквата за приличното държание в храма. Но въпреки това, все още могат да се срещнат  много хора, които стоят по време на службата, без да се молят и без да внимават върху това, което се пее и чете. Други се смеят и разговарят, а трети, което е по-лошо от всичко, понякога с думите и поведението си отвличат другите от богомислието и молитвата и така подражават на дявола изкусител. Какво да кажеш на такива? Свети Златоуст поучава: „Църквата не е някаква сергия, а място на ангелите, на архангелите, Тя е Царството Божие, самото небе. Затова, както ако някой отвори небето и те заведе там, дори да видиш баща си или брат си, ти не би се осмелил да говориш. Така и тук не бива да говориш за нищо друго, освен за духовното. Защото и тук е небето... Впрочем, [в театъра или на площада] когато шутът предизвиква смях, а разюзданата жена буйства, тълпата зрители, дори тогава, когато никой не заповядва да се мълчи, седи и слуша с голямо внимание какво се говори. В това време няма шум, няма викове, няма дори най-малкото шумолене, но когато Бог говори от небето за такива страшни неща, ние сме толкова безсрамни, че не оказваме на Бога същата почит, която оказваме на разпътните жени. Ужасихте ли се, като чухте това? Още повече се ужасете, та да не постъпвате тъй“.  Наистина, трябва да се ужасяват онези, които отиват в храма не заради храма! Поставете същия този човек, който се държи безчинно в църквата, пред някой дребен началник – вижте как се унижава, трепери, снишава се, а на мястото на особеното Божие присъствие, на мястото на Неговата слава, същият този човек често е надменен и презрителен, смее се, подиграва се, говори, а понякога изявява и цялото си безсрамие. Къде е вярата? Къде е любовта към Бога? Къде е страхът? Как да не се възмутиш, като чуеш как същият този човек, сполетян от Божия гняв, се оплаква и казва: „Къде е Бог? Защо не ме чува? Защо страдам?“. Страдаш за това, защото не само не си познал Бога в щастието, но и си влязъл в Неговия дом с кощунство и съблазън. Устрашете се от страшния съд Божий! Ако влизате в храма, влезте в него с благоговение, като оставите зад прага всички житейски грижи. Застанете със страх, както се стои пред Небесния Цар. Молете се с умиление, както подобава да се молят каещите се грешници. Нека и другите, които се молят с вас, да вземат от вас добър пример и чрез него да разпалят в себе си чувства на умиление, любов и благоговение, а не да се съблазняват от вас. Амин.     Автор – протоиерей Виктор Гурев Превел – Епископ Сава (Тинков) (Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !