За служението на болните

Няколко думи за отец Даниил

Едно от делата на милосърдието е да служим на болния и да помогнем за неговото оздравяване или за християнската му подготовка за смъртта. Последното, в повечето случаи, е твърде трудно. Какво, например, да сториш за тежко болните? Освен грижите за тях, много е трудно да гледаш как безсилни са проснати на леглата си или да слушаш тежките стонове и виковете на тези страдалци. Но какво да се прави? Да ги оставим на произвола на съдбата ли? Трябва да им помогнем! И за да облекчим труда по грижата за тях, трябва да помним, че и самите ние може да бъдем подхвърлени на такава участ. Да не забравяме, че Господ на Страшния Съд няма да подмине това. Трябва да се окуражаваме от примерите на светиите. Едва ли можем да намерим по-добри примери от богоугодниците, които да следваме.

Веднъж авва Даниил си казал: „Давам обет пред Христос – през целия си живот ще служа на един от прокажените“. Взел един [прокажен] и започнал тайно да му служи. Братята, които живеели с Даниил, не знаели, че при него има прокажен, и Даниил не го показвал на никого. Но веднъж, когато Даниил повикал ученика си, той забравил да затвори вратата на килията си и ученикът видял, че старецът се грижи за прокажен. Цялото тяло на прокажения било покрито със страшни гноясали рани. Даниил сам, със собствените си ръце го хранел, защото ръцете на прокажения били изгнили. Но и това било малко –устата на нещастника гниела и той от болка постоянно изплювал храната, която му се давала. А старецът взимал изплютото и го изяждал. Ученикът, като видял поразителния подвиг на стареца, се удивил и прославил Бога, Който дал такова велико търпение на преподобния.

Е, как, братя, от такива примери да не почерпим търпение и ободрение, когато се грижим за болните, колкото и трудно да е това? Представи си такъв пример и веднага се запитай: „Така ли се грижа за поверения ми болен? Имам ли такова търпение?“. Тогава ропотът ще утихне и унинието ще изчезне, и грижата със сигурност ще стане несравнимо по-лека. Да, братя, велики са примерите на светиите. И най-хубавото в тях е, че ни смиряват, насърчават и учат да обичаме Бога и ближните си не на думи, а на дело. Амин.

.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !