За юродството

Поучение по житието на преподобния наш отец Кирил, Белоезерски чудотворец

Преподобни Кирил, още в младостта си, ненавиждайки славата и почестите от хората, поел върху себе си подвига на юродството. Игуменът на манастира, виждайки юродството му и желаейки да го възпре от подвига му, го наказвал и го оставял по няколко дни само на хляб и вода, като му възлагал най-тежките работи. Преподобният изпълнявал безпрекословно всичко, а добродетелите си криел. Какъв е, братя, подвигът, който извършвал преподобни Кирил Белоезерски? И какво представлява юродството?

Юродството е един от най-удивителните и най-трудните подвизи, които от любов към Бога са предприемали върху себе си светиите. Какво велико себеотрицание е било необходимо за тях, какво свръхтърпение им е било нужно, за да се подложат на непрестанно  охулване, презрение и удари от народа, а заедно с това да търпят глад, студ, жажда, жега и всички лишения на бездомния и безприютния живот! Дори нещо повече – за святото юродство трябвала рядка мъдрост, за да се превърне безчестието му в слава Божия, за да не стане смешното и нелепото греховно, нещо непристойно и съблазнително, нещо неприлично, привидното безумие – нещо несправедливо и обидно за другите. Пътят е извънредно труден и опасен. Как, подражавайки на безразсъдството на най-низките човеци, да се съхрани духът винаги възвисен и стремящ се към Бога? Как, постоянно подигравайки се на света, да прегърнеш всички и да ги обичаш съвършено? И как да опази себе си от духовна гордост този, който понася толкова много оскърбления и лишения, като осъзнава, че търпи всичко това без вина, и че изобщо той не е това, за което го мислят невежите? Но юродството е доброволно, непрестанно мъченичество! То е битка срещу самия себе си, срещу света и срещу дявола. То е най-трудната и жестока битка!

Най-трудната и жестоката. Но дали ще има награда за нея? Да, ще има. През една мразовита зима свети Андрей, ради Христос юродив, замръзвал от студ и бил близо до смъртта; но съживен от ангел, който му се явил с райска клонка, той потънал в необикновен сън, който продължил две седмици. През това време, подобно на апостол Павел, свети Андрей бил взет духом на третото небе, съзерцавал красотите на рая и чул неизказани думи. Там той видял блестяща завеса, а когато тя се вдигнала, видял Самия Господ Иисус Христос, поклонил Му се и разговарял с Него. Такава велика награда очаква юродивите заради Христос.

Слава на Господа, Който е дивен в Своите светии! Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !