Който не приеме Божието Царство като дете, няма да влезе в него   Поучение по словото на монах Исаия за беззлобието и забравянето на причиненото зло   При Господ Иисус Христос донасяли деца, та Той да ги докосне, но учениците не позволявали това. Иисус възнегодувал и казал на апостолите: Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно (Мт. 19: 14). И като ги прегърнал, възложил ръце върху тях и ги благословил (Марк. 10: 16). Според казаното от Господ, за да се влезе в Божието Царство, човек трябва да Го приеме като дете. Какво означава това? За да разрешим този въпрос, трябва да обърнем внимание на особеностите на децата. Монах Исаия в Пролога казва: „Детето, когато го наказват, плаче. Но после отново се радва с радващите се. Когато някой го обиди, не се гневи. Когато го хвалят, не се гордее. Ако отдадат предпочитание на друг, не завижда. Ако нещо му бъде отнето, не го иска обратно. Ако родителите му не му оставят наследство, не тръгва по съдилища. Не се кара с никого. Не се гневи никому. Ако го осъждат, не скърби. Ако забогатява, не се превъзнася. Женската красота не го съблазнява. Няма грижи за земните неща. Не дразни и не ласкае никого. Не се подиграва никому. Не храни вражда към никого. Не съди никого. Не мисли за трупане на богатство. Не иска да владее нищo. Ако го лишат от всичко, не пада духом. Не проявява собствената си воля. Не се страхува нито от робите, нито от враговете и по време на гонения не се бои.  Ето какви особености имат децата. Вече става ясно какво означава да приемем Царството Божие като дете. Означава да го приемем с чисто, невинно и непорочно разположение на духа, което винаги е свойствено на децата. Децата не завиждат, не се суетят, не желаят да първенствуват, а се отличават с простосърдечност, не се гневят и са смирени. Тези черти на детето трябва да бъдат усвоени от всички нас, за да достигнем Небесното Царство. Трябва да ги усвоим, защото там царуват чистота и истина. Нищо скверно няма да влезе там. Затова да подражаваме на децата! Да постъпваме така, както постъпват те, само с тази разлика, че те несъзнателно проявяват тези благородни качества, докато ние трябва съзнателно да стигнем до убеждението за тяхната необходимост за нас и чрез това убеждение да ги съхраняваме в себе си. Децата по природа са добри и чистосърдечни, а ние трябва да бъдем такива поради Христовата заповед и с убедеността в светостта на нашия дълг да я изпълняваме съзнателно. В противен случай няма да бъдем истински християни. Амин.     Автор – протоиерей Виктор Гурев Превел – Епископ Сава (Тинков) (Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !