Защо Господ допуска през този живот да ни сполетяват скърби и напасти

Поучение по словото за първите, за днешните и за последните монаси

Защо Господ допуска за нас скърби и напасти през този живот? Светител Димитрий, митрополит Ростовски, отговаря на този въпрос така: „Макар че Господ изцелява и очиства душата ни от грях, Той много пъти допуска да ни сполетяват различни скърби и печал, за да се пречистим като злато в горнило и да се явим [пред Него] светли... При скръб много пъти прибягваме към Бога, а в радост Го забравяме... Бог иска в този живот да изпитаме с мярка утеха и скръб, а не в безкрайно благоденствие да изтлеем от земни, прелестни наслаждения. Тъй че, чрез притеснения и скръб, по-усърдно и успешно да се изкачим на вечната Господня планина и там във вечна утеха да се радваме и веселим в Него во веки веков“. Така че според светител Димитрий, Бог допуска за нас скърби и напасти, за да се спасяваме чрез тях. И това е самата истина.

Иоан Сириец разказва за един монах (мисли обаче за себе си): „Един старец се сподобил със следното видение: Трима монаси стояли на морския бряг. От другия бряг те изведнъж чули глас, който им казал: „Вземете огнени крила и прелетете при мен“. Двама от тях наистина получили крила и веднага прелетели на другия бряг, а третият, плачейки и ридаейки, останал на мястото си. Обаче след известно време и на него били дадени крила, но не огнени, а твърде слаби. И той, макар и с голям труд, често падайки във водата, все пак стигнал до другия бряг, където вече били първите монаси. Какво означава това видение? Първите монаси, които получили огнени криле, са тези, които са живеели тук, на земята само в Бога и за Бога и нямали грижа за нищо земно. А третият, който получил слаби и немощни криле, изобразява тези, които се спасяват чрез нещастия. Хората на днешното време – завършва разказът – са оплетени в житейска суета и никога не възнасят ума си към Бога, а се спасяват само чрез нещастия“.

И така, с право свети Димитрий разсъждава, че Бог допуска бедите и нещастията за спасение. Това действително е така. Кога човек се моли по-усърдно? В скърби. Кога човек по-рядко ходи в събранията на грешниците? В скърби. Кога човек е по-щедър в даването на милостиня? В скърби. В големи скърби, когато хората са безсилни да помогнат, човек няма на какво да се надява и в какво да вярва, освен в Бога. Защото за него остава единствено само Бог, единствената негова надежда и сила. Затова неволно се стреми към Него, затова неволно в човека се ражда жива вяра и упование в Господа, чрез които се спасява. Значи, от Бога е всичко, без изключение – и напращането на скърби и бедствия върху нас. Всичко е премъдро устроено и всичко е за наше спасение и блаженство. В природата след ясното време Бог изпраща дъжд. Той пречиства въздуха и напоява земята. В нравствено отношение, след радостта – изпраща скръб, а тя също така пречиства душата ни от греховните нечистотии, така я оживотворява и по този начин я довежда при Бога. Амин.

.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !