Поучение по житието на преподобни Михаил Малеин

Господ ни учи да се молим за враговете си: Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят (Мт. 5: 44). За какво тук трябва да се молим? Как да се молим? Какво да кажем? В какво трябва да се състои същността на такава молитва? Ако не знаем това, братя, нека се поучим от Господ и Неговите светии.

Господ, сред най-жестоките кръстни страдания, когато цялата Му глава била покрита с кървави струи, когато ръцете и нозете Му били прободени и приковани на Кръста, когато устата Му горяла от непоносима жажда, когато нямало покой от страшните мъки, в такива неизразимо тежки минути, Той се молел така: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят (Лк. 23: 34). Когато юдеите извели свети архидякон Стефан извън града и започнали да го убиват с камъни, той казал: Господи, Иисусе, приеми духа ми. След това, преклонил колене и извикал със силен глас: Господи Иисусе, приеми духа ми! И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина (Деян. 7: 59–60).

Апостол Павел бил бит от юдеите пет пъти по четиридесет удара без един. Три пъти го били с тояги и веднъж с камъни (2 Кор. 11: 24–25); но той казва: Молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си (Рим. 9: 3).

Примери на молитва за враговете намираме и в житията на светиите. Когато преподобни Михаил Малеин станал игумен в Кименската обител на Атон, някои от братята на този манастир твърде много оскърбявали преподобния и говорели за него грозни неща, но той насаме се молел на Бога за тях: „Господи, Боже наш – казвал той, – Ти си ни заповядал да обичаме ближните си като самите себе си. Ти познаваш човешкото сърце. Моля Те, не презирай спасението на техните души, но ги помилвай и всели Твоя страх в сърцата им, за да Те познаят. Да възложат надеждата си на Теб и да работят за Теб наистина с чисто сърце“.

И накрая, намираме молитви за враговете и от свети Димитрий Ростовски. „О, сладост, надвишаваща всички сладости, Иисусе! О, любов, побеждаваща всяко желание, Иисусе! О, хляб небесен! О, пребезсмъртно наше насищане! О, вечно наше наслаждение, Иисусе! Кой език ще изповяда Твоята сладост? Кой ум може да достигне насладата, която Ти създаваш в сърцата на онези, които Те обичат? Веселие, радост и сладост наша, Иисусе! Ръцете на враговете ми да се явят тук, да съберат от четирите края на вселената камъни, да ги хвърлят  върху мен като дъжд и градушка, и облаци! И всичко това бих пренебрегнал само за да видя Твоето светло лице, Светлина моя, Иисусе! Дай нелицемерна любов на нашите сърца, както към нашите ближни, така и към нашите врагове.“

Ето в какво трябва да се състои молитвата за враговете – трябва да се молим Бог да им прости, да всели в сърцата им Своя страх, да ги обърне към Себе Си и да ни дари с нелицемерна любов към тях. Та може ли да бъде другояче, след като заповедта за любов към враговете ни внушава да им прощаваме обидите, да не им въздаваме зло за злото и искрено да им желаем доброто? И може ли молитвата ни за враговете ни да бъде друга, след като заради любовта към тях Господ обещава да ни прости (Мат. 6: 14) и да ни дари с благодатното име на Божии синове. Той казва: За да бъдете синове на вашия Отец Небесен (Мт. 5: 45). И ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния (Лк. 6: 35). Но впрочем, при нашите нравствени немощи, към посочената молитва за враговете можем да присъединим и друга – Бог да ни даде сили да претърпим оскърбленията и обидите, причинени ни от враговете, и разбира се, тази молитва ще ни помогне. Несъмнено, когато открием скръбта си пред Господ и Му известим своята печал, тогава Той ще ни даде сили да понесем и забравим оскърбленията, и нашата душа ще се успокои, вълнението на сърцето ни ще утихне и обидата и сълзите ни ще преминат, както слънчевият пек преминава с появата на дъжд. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !