Разказ за монаха, паднал в плътски грях

Някои самонадеяни монаси мислят, че от само себе си могат да се опазят от един или друг грях, и без разрешението на игумена оставят своя манастир. Излизат от него и тръгват, накъдето им видят очите. Това, братя, е твърде лошо. Да знаете, че такива хора, заради самонадеяност и непослушание, дяволът преследва особено и понякога хвърля в смъртни грехове.

Веднъж един старец, който живеел в скита, се разболял тежко. Братята започнали да се грижат за него. Като видял, че създава грижи на монасите, старецът си казал: „За да не създавам грижи на братята, ще отида в Египет“. Авва Моисей започнал да го разубеждава да не заминава и му казал: „Не отивай, ще паднеш в смъртен грях!“. Монахът се натъжил от тези думи на Моисей и отговорил: „Какво говориш авва!? На тебе ли да обяснявам!? Цялото ми тяло е мъртво и аз съм умрял за света!“. И отишъл в Египет. Там, между другото, имало една девица християнка, която му прислужвала. Веднъж тя се разболяла и старецът я изцелил. Но врагът не дремел. Монахът се съблазнил и паднал с нея в грях. Тя забременяла. Хората, като забелязали това, я питали: „От кого си бременна?“. „От стареца“ – отговорила тя, но те не ѝ повярвали. Но монахът сам признал греха си и добавил: „Детето, което ще се роди, пазете и не му правете нищо“. Когато детето се родило, според думите му, било отгледано. След известно време, когато в скита имало празник, старецът, с детето на ръце, отишъл там и възкликнал: „Ето, вижте плода на моето непослушание. Ето до какво ме доведе то в преклонна възраст! Детето, което виждате, е рожба на моето непослушание! Но молете се на Господа за мен!“. Върнал се в килията си и започнал горещо да се моли на Бога да му прости греха.

Затова, братя, не бъдете самонадеяни, никога не изоставяйте послушанието към игумена и никога не казвайте: „Аз умрях за света и съм свободен от греха!“. Виждате ли до какво водят самонадеяността и непослушанието? Старецът проживял в манастира много години, живял така, че получил дар на изцеление. А докъде стигнал? До позор пред хората и смъртен грях пред Бога. В един миг, може да се каже, всичко било изгубено. Пост, бдения, поклони, а може би и молитвени сълзи! Какво е това!? Впрочем в това няма нищо учудващо. Защото е трудно да се изкачиш на планина, но да паднеш от нея е лесно. Трудно е да придобиеш съкровище, а да го изгубиш отново е лесно. Трудно е накрая да се подвизаваш с добри подвизи, а да потънеш в грехове може да стане твърде лесно и бързо. Помнете това и бягайте от самонадеяността и непослушанието като от змия в пустинята или като от пагубна зараза. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !