Бог избавя от беди онези, които обичат бедните
Поучение по словото за милостинята, защото чрез нея ще се избавим от всякакви напасти и ще получим небесното Царство
Благочестивият израилтянин Товит, поучавайки сина си Товия, между другото, му казал: От имота си давай милостиня, и да не жали окото ти, кога правиш милостиня. От никой сиромах не отвръщай лицето си, тогава и от тебе не ще се отвърне Божието лице. Кога имаш много, давай от него милостиня, и кога малко имаш, не бой се да правиш милостиня и по малко: ти ще си сбереш богато съкровище за в ден на нужда (Тов. 4: 7–9). Как да разбираме тези думи?
В Александрия имало един христолюбив, богат и милостив човек. Той имал обичай ежемесечно да раздава щедра милостиня на старците и просяците. Но един ден този човек бил сполетян от нещастие. Зли хора го наклеветили пред войводата и ограбили имота му, жената и децата му, та дори и тъста му. От богат нищелюбецът станал беден, а дяволът се зарадвал, че човекът няма да има с какво да дава милостиня. Но приятелят на бедните и в бедността си не престанал ежемесечно да им помага. Така минал един месец, втори, настъпил трети. Нищите отново дошли и казали на слугата на милостивия: „Кажи на господаря си да ни даде милостиня и днес, както преди“. Слугата отишъл и казал, като добавил и от себе си: „Ако ти раздадеш и последното, с какво ще живееш?“. Господарят отговорил: „Нали ако не им помогнем, гневът на Господа ще ни постигне, и затова, докато сме живи, да разделим с тях и последната стотинка“. И какво станало? Господ накрая погледнал на Своя слуга и го избавил от нужда и напаст. Човекът отишъл при войводата, разказал за своето бедствие и го помолил да се направи разследване за неговото дело. Войводата приел молбата на невинния човек, провел строго разследване и клеветата на враговете му била разкрита. Било му върнато цялото имущество, а враговете му, които го разорили, били строго наказани. „Всичко това се случило – завършва разказът – заради неговата милостиня. Затова и ние, ако ни сполети напаст, да търпим, като очакваме от Бога велика милост.“
Ето как трябва да се разбират думите на Товит към сина му – трябва да помним, че нашата милостиня никога няма да бъде забравена от Бога и винаги ще ни избавя от нужда и напасти. И споменатият нищелюбец потвърждава това по най-добрия начин. Уповавайки се на Бога, той и в немотията си дал и последното на бедните. Бог видял това и за да покаже, че го е видял, отново му върнал целия имот и пред всички показал невинността му.
Така че, братя, е справедливо чрез милостинята да се запасим с богато съкровище за черни дни. Затова нека залягаме да даваме милостиня. Амин.
Автор – протоиерей Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
