Към селяните. Против леността

Поучение на свети Василий към ленивите, които не искат да работят с ръцете си, и похвала за тези, които се трудят, и за всички добри човеци

Зная, православни, че повечето от вас са трудолюбиви и честни хора. Знам как през лятото се трудите от зори до мрак на полето, през есента – на хармана, а и през зимата не стоите празни, а прекарвате времето си в работа. Всичко това зная и се радвам за вас, защото вярно е, че Бог обича честните и трудолюбиви хора и им изпраща помощ и благословение, както в този живот, така и им дарява и вечно блаженство във вечния. Но радвайки се за вас, честните труженици, същевременно не мога да не скърбя за ленивите и безгрижните сред вас, които са свикнали да живеят не със своите средства, а често с измама, за сметка на други хора, на своите ближни, и чиито земи в полето пустеят – или са оскъдно засети, или съвсем не са засети. Скърбя за такива хора и желая някак си да ги вразумя. Но какво да им река, когато хиляди пъти съм казвал, че леността им е грях пред Бога и срам пред добрите хора, а все така и до ден днешен те не са ме послушали и не се поправят? Ще направя следното: ще им предложа едно поучение от светия отец. То, разбира се, ще бъде по-въздействащо от моето слабо слово и дали няма да се вразумят поне от него! Но и вие, честни труженици, бъдете внимателни към това слово: то не е безполезно и за вас. Ще ви каже нещо, не за вразумление, а за ваша похвала.

„Ако отбягвате, братя – казва свети Василий, – обработката на земята, нищо добро няма да видите. Защото Бог е обещал на обработващите земята здраве и на трудещите се – спасение. А ленивият и бездействащият, според апостола, не бива и да яде. Трудолюбивият земеделец е равен на монасите, според постническото им житие и труда, защото, оставил съня, отива да обработва земята и повече обича нивата отколкото къщата. Освен това, търпи зной и студ. Затова вкусва плодовете на своите трудове, събирайки нужното му. От тях той храни и бедните, а в тяхно лице храни и Самия Христос, Който умножава стократно плодовете на сеяча, като му праща навреме дъжд. Обработващият земята ще се насити с хляб и неговите ръце ще се обогатят, защото ще напълни хамбара си с хляб. Живеещият от своя труд е благословен от Бога, а ленивият ще обеднее. Ако леността би била угодна на Бога, тогава Той щеше да заповяда на тревата да ражда хляб, а на гората – всякакви плодове. Горко на вас, безделници, които можете да работите! Защото каква награда ще получите от Бога и какво ще Му принесете от вашия труд?... Бог не е обещал вечен живот на спящите..., а на трудещите се, с вяра във всяко дело. Зная, че всички хора са добри и се трудят. Едни на полето пасат своите стада и като принасят на Бога дар от тях, се спасяват. Други косят сено и изхранват овцете, и чрез тях обличат бедните, и с това получават благословение Господне. Някои плават из моретата и търгуват, и така събират богатство. И ако дадат част от него на църквите и бедните, ще получат след смъртта си вечна награда на небесата. И всички, които се занимават със занаяти, нека дават милостиня, та чрез нея да получат милост на Божия съд. И жените да се трудят, и да помнят, че трудът е добро нещо, и че без труд никой не ще бъде увенчан.“

Какво да ви кажа след това, ленивци? От словото на светия отец чухте, че всички трябва да се трудят, и всички добри хора се трудят. Това е, което ще ви кажем. Всички ние трябва да се трудим, защото това ни заповядва Божията заповед. С пот на лицето си ще ядеш хляба си (Бит. 3: 19) – казва Господ, а в четвъртата заповед пише: Шест дена работи (Изх. 20: 8).

Какъв е изводът? Че щом има Божия заповед да се работи, то следователно и самата работа е Божие дело. А там, където се върши Божието дело, не трябва ли да има усърдие, старание и страх? Разбира се – трябва. Иначе нерадивия го заплашва проклятие. В словото Божие е казано: Проклет, който върши нехайно делото на Господа (Иер. 48: 10). Виждате ли, ленивци, докъде се докарвате с леността си? Уплашете се от страшното Божие определение и заменете безгрижието с грижа, леността с усърдие, познанството с нерадивите – с дружбата на трудолюбивите и богобоязливите. Тогава вместо проклятие ще привлечете Божието благословение върху себе си и вие от чеда на гнева ще станете деца на Неговата любов, святост и благословение. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !