Защо Господ по време на Преображението Си е показал славата Си пред Своите ученици

Поучение по словото на нашия преподобен отец Ефрем Сирин за Преображението на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос

Известно е, че по време на земния Си живот, Господ взел веднъж със Себе Си трима от Своите ученици – Петър, Иаков и Иоан, изкачил се с тях на планината Тавор и там се преобразил и им показал Своята слава. Докато се молел, лицето Му засияло като слънце, дрехите Му станали бели като сняг, явили се в слава Моисей и Илия, а накрая светъл облак покрил апостолите и от облака се чул глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте (Мат. 17: 5).

Не желаете ли да знаете, братя, защо Господ се преобразил именно пред Своите учениците и защо им открил Своята слава? Ако желаете, то изслушайте с внимание как решава този въпрос нашият преподобен отец Ефрем Сирин.

„Със Своето Преображение – казва той – Господ показал на учениците Си как иска да дойде в последния ден в славата на Своето Божество и в Своето човешко естество. Спасителят ги завел на планината, за да им покаже кой е Синът и чий Син е. Защото, когато ги попитал: За кого Ме човеците мислят – Мене, Сина Човечески?, те Му отговорили: Едни казват Илия, други – Иеремия, а трети – Иеремия или някой от пророците (Мт. 16: 14). Та затова Той ги завел на планината и им показал, че не е Илия, а Илиевият Бог, и че не е Иеремия, а осветилият Иеремия още от утробата на майка му, и че Той не е един от пророците, а Господ на пророците, и че е Пратилият ги да проповядват. И им показал още, че Той е Творецът на небето и земята и Господ на живите и мъртвите. Защото Той заповядал на небето и се явил Илия; заповядал на земята и се явил Моисей. Завел учениците на планината, за да им покаже, че Той е Син Божий, роден от Отца преди вековете, а после се въплътил от Дева, родил се неизказано, като не нарушил  девствеността на родилата Го. И че там, където Бог поиска, законите на естеството се променят... Завел учениците Си на планината, за да им покаже славата на Божеството и да им покаже, че Той е Този, който ще избави Израил, което им показал чрез пророците. А им показал славата Си, за да не се съблазнят, когато Го видят да отива на доброволни страдания, които Той поискал да приеме с човешката си природа. Те Го виждали като човек и не знаели, че е Бог. Знаели Го като Син на Мария, като човек, живеещ с тях в света. А Той им показал на планината, че е Син Божи и Бог. Видели Го да яде и да пие, да се труди и да си почива, да спи и да се страхува, и да пролива пот, което било несвойствено за Неговото Божество, а за човешкото. Завел ги на планината, та Отец да провъзгласи Сина и да им яви, че Той, Неговият Син, наистина е Бог. Завел учениците Си на планината и им показал преди смъртта си Своето Царство, Своята сила и слава преди страданията, и Своята чест преди безчестието, за да разберат, че когато бъде взет и разпнат, това няма да бъде поради безсилие, а поради Неговата любов за спасението на света. Завел учениците Си на планината и им показал Славата Си още преди Възкресението Си, за да могат, когато възкръсне от мъртвите, всички да разберат славата на Неговото Божество и то не чрез труд като просител, но [да разберат] че славата Му била преди вековете с Отца и Светия Дух, както и казал, отивайки на доброволни страдания: Прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде (Иоан 17: 5). Тази слава на Своето Божество, която не се виждала в Неговото човешко естество, Той я показал съвършено на планината, защото видели лицето Му, сияещо като мълния, и дрехите Му – бели като сняг.

И така, Господ се преобразил пред Своите ученици, за да им покаже как иска да дойде в последния ден, за да не се съблазнят от Него, когато видят доброволните Му страдания, и за да се уверят, че Той наистина е Син Божий и Бог.

Но, братя, чрез Своето преображение Господ не показва ли и на апостолите, и на всички нас, още и това, че истинското щастие и нашето блаженство не са на земята, а на небето, и че всички ние сме призвани да наследим не земното, а небесното Царство? Разбира се, че е така! Защото това отчасти се посочва от Моисей и Илия, явили се в слава, а от друга страна, и св. апостол Павел казва, че нашето унизено тяло Господ така ще преобрази, че да се уподоби на Неговото славно Тяло. А нашето живелище е на небесата, отдето очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа, Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той може и да покорява на Себе Си всичко (Фил. 3: 20–21). А щом това е така, нека оставим пристрастието си към земята, привързаността си към тленните блага и нека помним, че царството Божие не е от тоя свят (Иоан 18: 36), и че трябва да мислим за небесното, а не за земното (Кол. 3: 2). И като помним за това, да се молим на Господа Самият Той с всесилната Своя благодат да ни помогне в това да насочи нашето желание към небесното и да възвиси цялата ни душа към горното. Да унищожи в нас всяка плътска страст и да умъртви всяка наша привързаност към земята.

Да, братя, наистина, какво имаме на тази земя? Тя за нас е чужбина. Небето е нашето родно отечество. О, там е тъй светло, тъй радостно, там има такива чудни красоти, там звучи възхитително пение!

Ето защо да се стремим към него. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !