По св. Василий. За завистта

Св. Василий в поучението за завистта, между другото, казва: „Завистта е скръб за сърцето, разтление за душата, изсъхване на тялото, разорение на любовта, враждебност към всички, отлъчване от рода, погубване на добродетелите, залог за мъчение, лишаване от бъдещия живот, наследство за геената“. От казаното е ясно, че светият учител гледа на завистта като на най-голямото зло. Наистина ли е така? Без съмнение, братя, прав е.

За да се убедим в това, е необходимо само да отворим страниците на свещената история и от нея веднага ще видим, че завистта често е докарвала хората до ужасни престъпления, и чрез това ще се убедим, че тя е най-голямото зло.

Ето, Каин и Авел принесли Богу жертва. Авелиевата жертва била угодна на Бога, а Каиновата – не. Каин започнал да завижда на брат си и завистта му, въпреки Божието предупреждение, го довела дотам, че той извикал брат си на полето и го убил. Ето и Исав, след като Иаков пръв получил благословението на баща им, също завидял на Иакова и към завистта се присъединила мисълта за убийство. И братята на Иосиф първоначално, от завист, не могли да разговарят дружелюбно с него. А когато той им разказал сънищата си, те направо казали: Ето, съновидецът иде; хайде сега да го убием, и да го хвърлим в някой ров (Бит. 37: 19–20). Саул, след победата на Давид над Голиат, започнал да завижда на Давид и също искал да го убие. Сякаш обезумял, хвърлил копието си към него. След това се опитал да го убие, хвърляйки го в неравна битка с филистимците. И най-после започнал открито да го преследва. Ето, Ахав имал много богатства, но се измъчвал от скръб, не ядял и при представата за малкото Навутеево лозе сънят бягал от очите му. И тук е извършено убийство – Навутей е убит с камъни. Ето че първосвещениците, книжниците и фарисеите завиждат на славата на Господа, която Той е спечелил сред народа чрез Своето учение и чудеса, и убиват Безгрешния.

Тези примери неоспоримо доказват, че свети Василий справедливо вижда в завистта страшно зло. Но че неговият възглед е правилен, се доказва и от Божието слово. Св. апостол Иаков казва: Дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо (Иаков 3: 16). Какво следва от това? Щом завистта, както виждаме, е най-голямото зло и може да доведе до страшни престъпления, то, разбира се, трябва да бягаме от нея като от пагубна зараза. А за да се отървем от нея, нека да размислим: „От завист мога да стана злодей: Какво може да бъде по-ужасно от това? Защо тогава да завиждам? Завистта терзае сърцето. Защо да се измъчвам от нея? Ближният е мой брат и Божията воля е била да му даде това или онова. Защо, заради завистта, да вървя против волята Божия?“.

С такива и подобни размишления прогонвайте от себе си този ужасен порок и повярвайте, ако често разсъждавате така, благополучието на ближните, вместо за завист, ще бъде за вас източник на веселие, мотивиране за по-големи подвизи и преуспяване в добродетелите. Такива размишления са щит за отблъскване на стрелите на завистта. Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !