И милостинята не спасява непокаялия се

Поучение по словото за един блудник, който давал милостиня, но не оставял блудството

Да знаете, братя, че за развратните и умрелите без покаяние човеци милостинята, раздадена от тях, няма да им е от полза. Това се вижда от следното:

Живял някога в Цариград един човек, много славен, богат и милостив към бедните. Но имал един порок – прекарал целия си живот в греха на прелюбодейството и на стари години, без покаяние, умрял в този грях. След смъртта му между патриарх Герман и неговите епископи имало спор за душата на покойника. Едни казвали, че той е спасен, защото е писано, че с богатството си човек изкупва живота си (Пртч.13: 8), а други – напротив, казвали, че покойникът е погинал, защото е казано: „Както ви намеря, така и ще ви съдя“. След това патриархът заповядал на всички манастири и затворници [отшелници] да се молят на Бога, та Той да открие задгробната участ на покойника. И тогава Господ открил на един затворник [отшелник] къде пребивава тази душа. Затворникът повикал патриарха и в присъствието на целия народ му казал: „Тази нощ, по време на молитва, видях едно място, от дясната страна на което беше раят, пълен с неизказани блага, а от лявата страна – огнено езеро, от което пламъците възлизаха до облаците. Между рая и страшните пламъци стоеше вързан умрелият и гръмко стенеше, поглеждаше към рая и плачеше горчиво. Дойде при него светлоносен ангел и му каза: „Защо напразно стенеш? Ето, за твоите милостини си избавен от мъките. А за това, че до смъртта си не остави своето беззаконие, си лишен от блажения рай“[1]. Като чули това, патриархът и онези, които били с него, били обхванати от страх и казали: „Апостолът правилно каза: „Бягайте от блудството!“.

Какво ще кажат сега онези, които говорят: „И да блудстваме, все пак чрез милостинята си ще се избавим от наказание. Затова, споменатият мъртвец приживе трябвало да дава милостиня, но и да се пази чист. Без това никой няма да види Бога. Никаква полза не принася раздаденото сребро, подавано с нечиста ръка и непокаяла се душа.

Затова, братя, ако от една страна вършим някакво добро, а от друга съгрешаваме смъртно, това означава с едната ръка да построим здание, а с другата да го разрушаваме. Затова нека не куцаме и с двата крака, а да се посветим изцяло на Господа. Да помним, че добродетелите са стъпалата на стълбата, водеща към небето, и са неразривно съединени едно с друго. Заради греха добродетелите ще загубят своята цена. Затова да не забравяме, че никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие (Лк. 9: 62). Амин.

Автор – протоиерей Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

[1] Явно, този човек е задържан на митарствата и неговата задгробна участ още не е решена окончателно. Състоянието му да не се определя според римокатолическото учение за чистилището (бел. прев.).